вторник, 30 май 2017 г.

молекулярно сътворение

атомно цвете, някъде из париж
1. ден

разтварям прашеца
на жълтото щастие
в твоята чаша с вода
която вечно е наполовина празна
там има едно дребно слънце
с размера на тичинка
около което се завърта
нашата обща вселена
щом материите на двата ни хаоса
се събират и правят небе
втечняваме се
когато молекулите ни
се сблъскат една с друга
а ние се питаме
дали и преди са се срещали
в общото тяло на нечии предишни сърца
които във хаоса на тази вселена
може би
са се обичали

2. ден

ето тук
на върха на показалеца ми
една от моите полудели молекули
се целува
със една от твоите
слънцето блести изгарящо
и в хаоса на своите
зигзагообразни движения
частиците ни рисуват сложни съзвездия
по нашето черно небе
а ние ги кръщаваме
на микроскопични мигове
от сътворението на света ни
защото паметта е къса
а вселените
са почти завинаги

3. ден

така с докосвания
ще градим планети
ще държим меркурий в преплетените си ръце
за да сме най-близо до слънцето
ще създадем гигант от газообразната си любов
и ще го кръстим
бога на света
ще прокарваме заедно пръсти
по пръстените на сатурн
които символично си разменяме
ще разливаме топлото мляко
на своята наивна нежност
по периферията на устните си
и ще ги наричаме галактики
ще прегръщаме хаоса
и никой няма да ни казва
че не сме се създали както трябва
защото никой
не обвинява бог

4. ден

но знаеш как
вселената се разширява
накрая може би ще се окаже
че любовта която мислехме за вечна
е твърде тясна за безкрая й
тогава нежността
ще се превърне във желязо
слънцето ще спре да свети
и с отдръпването на топлинната ни спойка
течността ще се втвърди
тогава хаосът полудели молекули
ще се подреди във мрежа мигове
които вечно ще ни викат от небето
изстрадани
недоживени

5. ден

сега само трептим една до друга
с тихата вибрация на това
което никога няма да бъдем повече
вселените ни вече не се смесват
защото взривовете на градивните им частици
не създават повече звезди
само безкрайни пространства от нищо
пресъхналата чаша на онзи
изгубил вяра в брауновото движение
на своята безкрайна промяна
вселена без слънце
и няколко дни без живот
преди отново да бъдем създадени
загинало цвете
чийто прашец
е отишъл на вятъра

6. ден

сега дори очите ти
са черни дупки