понеделник, 17 април 2017 г.

вишну

и като онзи индуистки бог
който сънува цялата вселена
и в чиито затворени очи
със теб сме просто
ходещи илюзии
търсещи смъртта
във любовта си
за да вкусят
от реалността

така
единствено във твоя ум
аз съм объркана
несъществуваща вселена
така и ти поддържаш равновесието
в обречения ми на корабокрушение свят
добавяш щипката любов
в смъртта
на илюзорния живот
и ме ровичкаш
докато не стигнеш до душата ми

а аз наричам те
богиня

строя безспирно храмове
в галактиките
разпръснати в протоните на атомите ми
издигам хиляди олтари по звездите
на всяка гънка в моя мозък
и посвещавам всичките си клетки
на твоето свещено име
дълбая го
в метеоритите
като във восък
който после
се разтапя по ръцете ми
и ме изгаря
докато не се разпадна пак
на междузвезден прах
разтворен във вода
докато с него нарисувам твоя образ
и го поставя в рамка -
пръстените на сатурн -
за да го окача завинаги
в сърцето си

но може би все пак съм само сън
във твоя толкова божествен ум
и може би познаваш слънцето ми
единствено когато спиш
и може би вселената ми цяла
няма да стигне
за да освети
така бленувания междузвезден път
по който да достигнеш
до реалността

но може би и затова
ти ме обичаш

сряда, 5 април 2017 г.

вкусови рецептори

1.
любовта в началото
е сладка
първо гали леко връхчето
на пресушения ти от копнеж език
потърква се във него
като шоколад
за който малкото дете във теб мечтае
разтича се по цялото ти тяло
като захарен сироп върху сладкиш
или пък мед върху безвкусна палачинка
дълго нежно и размекващо
толкова
че не усещаш как
развиваш бавно захарна зависимост

2.
после любовта внимателно
се разделя по страните
на езика ти -
там се храни със сълзите
на страха от цикъла
на пристрастяване и загуба
сега се чудиш как така
от сладък шоколад в устата ти
остана тъжният солен привкус
на сълзите
поднесени с лимонов сок
от плодове които новият живот ти дава
очаквайки според клишетата
все пак да си направиш лимонада

но ти не можеш
нямаш захар
нито пък сироп
изпусна цялата солница в себе си

3.
и въпреки това ти позволяваш
на вече пресолената любов
да стигне края на езика ти
надяваш се
че там с последни сили
ще намериш някой скрит рецептор
който да открие сладкото

но не...

горчивината вече се залепя
по небцето ти
изпълва цялата ти устна кухина
със смесица
от вкус на ряпа
грейпфрут
и кафе без мляко
което никак не е по вкуса ти

изглежда шоколадът
се оказа черен

но ти все пак преглъщаш
със измъчена усмивка
усещаш всички вкусове на любовта
във тялото си
болезнената й горчивина
е като вино
с което да успокоиш сълзите си

дори да не направиш лимонада
или да страдаш от киселини
дори соленото море противоречия
да те оставя вечно на повърхността
дори лимоновият сок върху небцето ти
да те изстисква до последна капка

ти пак ще искаш още
още
още
сладко