събота, 30 април 2016 г.

april favourites


Април със сигурност не беше най-продуктивният ми месец, въпреки че имах намерение да свърша доста неща. Честно казано дори не усетих кога изминаха последните 30 дни (а това може би се дължи на факта, че все още живея във февруари.) Но ето че април вече свърши, което значи, че е време за равносметка. За някои от нещата, които ми се случиха, ще спомена в края на поста, а сега ще премина направо към книгите и музиката от този месец (и да, отново няма да пиша за филми, понеже успях да изгледам само два докрай.)

Книги.

За съжаление този път нямам купчинка, която да ви покажа, защото прочетох
половината от книгите си за този месец в електронен вариант. Успях да прочета общо четири книги, което не е много, но въпреки това съм доволна.

Започнах месеца със "Сезонът на злополуките" от Мойра Фоули-Дойл, която си купих от Плевен, където бяхме на Пролетни математически състезания. Книгата присъства в списъка ми за четене откакто в началото на годината разбрах, че издателство Егмонт ще я издава на български. Имах доста големи очаквания, които, за съжаление, не бяха оправдани. "Сезонът на злополуките" има интересен замисъл, но не мисля, че той е развит в пълния си потенциал. Останах разочарована от сюжета, тъй като след многото сравнения с "Ние, лъжците" очаквах книгата да ме разтърси поне толкова, колкото и тази на Е. Локхарт. Но в действителност самият сезон на злополуките не е достатъчно задълбочен, освен това не се случи и нищо кой знае колко разтърсващо. Стилът на писане ми допадна, но не мога да кажа същото за героите - не успях да харесам нито един от тях, затова историята през по-голямата част от времето ми се струваше доста далечна. Оцених книгата с 2,5/5.
Втората книга, която прочетох през април, беше "Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe" от Benjamin Alire Sáenz. Не бях чела книга на английски откакто препрочетох "Предимствата да бъдеш аутсайдер" през януари, затова този месец реших да си наваксам. Оцених книгата с 5/5, а ревюто ми за нея можете да прочетете тук.
Въпреки че успях да прочета историята на Ари и Данте за малко повече от ден, следващата книга ми отне доста повече време, макар и да не е особено обемна. "Me and Earl and the Dying Girl" от Jesse Andrews е една от най-дълго присъстващите в списъка ми за четене книги, като единствената причина, поради която не я бях прочела до този момент, е че не я намирах никъде. Преди няколко седмици най-после си я свалих и бях страшно ентусиазирана да я прочета, тъй като, както при "Сезонът на злополуките", имах големи очаквания. За съжаление и тук не останах особено очарована - сюжетът не ми допадна, стилът на писане много ме дразнеше на моменти, същото се отнася и за героите. В крайна сметка оценката ми отново е 2,5/5, като се надявам филмовата адаптация да се е получила по-добре.

Последната книга за месец април беше "Гневът и зората" от Рене Ахдие. Книгата доста нашумя в букблогърското общество; повечето от ревютата за нея, които прочетох, говореха за това колко е прекрасна и как трябва всеки да я прочете. След толкова положителни мнения нямаше как да я пропусна и трябва да призная, че останах невероятно доволна от историята, която Рене Ахдие е сътворила. Малко по-подробно мнение за книгата, както и любимите ми цитати от нея, можете да намерите тук. Колкото до книгата, която чета в момента - вчера започнах "Самодива" от Краси Зуркова и до този момент съм доста доволна. Освен нея няма да си поставям определени книги за следващия месец, тъй като имам мнооого за четене, затова ще действам според настроението.

Музика.


















Моменти.

Април всъщност започна с една мини екскурзия до Плевен, където впрочем бяхме на състезание по математика. Не написах отделен пост за allthebrightplaces, защото нямах много материал, но трябва да отбележа, че Плевен е един невероятен град, от който останах очарована. Прекарахме си страхотно и се върнах с много хубави спомени и снимки, някои от които ще оставя тук.








Другото нещо, което исках да отбележа, е акцията за почистване на алеята на Бачиново, която беше организирана от БМЧК по случай Деня на Земята, и в която аз също участвах. За нея също не говорих в отделен пост, макар че има какво да се каже. Много често не забелязваме колко замърсени са местата, които ежедневно посещаваме, улиците, по които вървим, и като цяло светът, който ни заобикаля. Бачиново не е най-замърсеното място на света, но въпреки това и там имаше страшно много отпадъци - и то много често в близост до кошчета. Не е чак толкова трудно да изхвърляме боклука си на предназначените за това места - може да ви се струва малко и незначително да изхвърлите фас от цигара или пакетче от салфетки на земята, но представете си какво ще се случи, ако всички започнем да го правим. След това си представете какво ще се случи, ако всички спрем да го правим - картинката със сигурност е много по-приятна. Това, което искам да кажа, е че не трябва да мислим за Земята само на международния ден, който е посветен на нея - трябва да се замислим за опазването на околната среда като цяло и да решим как можем да бъдем поне малко по-полезни за това опазване.


Това е всичко, което исках да споделя с вас. :) Колкото до предстоящия месец, за радост ще имам доста повече време за четене и гледане на филми. Освен това май е един от любимите ми месеци и се надявам да е изпълнен с приятни емоции и събития. (Във връзка с това Панаирът на книгата е само след няколко седмици и много, много се надявам пак да имам шанса да го посетя.) Ще видим как ще се развият нещата, а дотогава ви пожелавам весели празници и успешен месец! ^^

петък, 29 април 2016 г.

Любими цитати от "Гневът и зората" на Рене Ахдие


Днес съм тук с един малко по-различен книжен пост, тъй като реших, че няма как да напиша адекватно ревю на "Гневът и зората". За всеки, който за първи път чува това заглавие - книгата  ни пренася в Хорасан, където управлява младият халиф Халид, известен сред хората като жесток убиец. Всяка нощ халифът взима за съпруга младо момиче, което бива убито на следващата сутрин. Именно по този начин Шахризад губи най-добрата си приятелка Шива и решава да се яви доброволно за жена на Халид с цел да си отмъсти за нея и за всяко момиче, чийто живот е бил безсмислено отнет с изгрева на слънцето. Но какво ще стане, когато тя разбере, че за убийствата има причина; че зад зловещата маска на убиец се крие едно момче, пълно с тайни, което просто има нужда от любов?
Тъй като не знам как точно да говоря за тази книга, ще ви кажа само, че тя е наистина прекрасна. Написана е по толкова красив начин - а това се дължи на невероятния, но същевременно лек и приятен стил на писане на Рене Ахдие. Героите са удивителни - изключително добре изградени и силни персонажи, които въпреки това са реалистични. Няма как да не се влюбите и в историята. Преразказан, сюжетът може и да ви звучи клиширан или пък да ви напомня за приказките от "Хиляда и една нощ" (от които всъщност е вдъхновена книгата), но историята е прекрасна и е изпълнена с много тайни и загадки, които я правят още по-интересна. Краят е невероятен - нали знаете, че обичам епични финали, които не те оставят на мира в продължение на няколко дни? Ето такъв е и финалът на "Гневът и зората", след прочитането на който осъзнаваш, че си чел цяла нощ и зората вече е дошла, а на теб не ти остава друго, освен да се гневиш, че продължението на книгата още не е излязло.
Сега ви оставям с любимите ми цитати от "Гневът и зората" и ви препоръчвам да я добавите в списъка си за четене, в случай че още не сте го направили. Книгата е прекрасна и със сигурност няма да ви разочарова, а историята и невероятните й герои ще ви оставят без дъх.
(Междувременно можете да прочетете някои прекрасни ревюта туктуктуктуктук и тук.)


Аз съм млада и затова знам, че думите ми не тежат много в този свят, но също така съм узнала достатъчно, че да разбера, че не можеш да контролираш действията на другите. Можеш да контролираш единствено какво ще направиш със себе си след това.

~

Единственото нещо, което съм научил с абсолютно сигурност през живота си, е, че човек не може да развие пълния си потенциал без любовта на другите. Ние не сме създадени да бъдем сами, Шахризад. Колкото повече един човек се стреми да докаже противното, толкова по-ясно става, че той има нужда най-вече от любов.

~

Умолявам те, звездице моя... моля те, надзърни зад тъмата. В момчето, което познавах, се крие потенциал за безкрайно добро. Повярвай ми, че мъжът, който виждаш сега, е просто сянка на това, което се крие в него. Ако успееш, дай му любовта, която ще му позволи да го осъзнае. За една изгубена душа такова съкровище струва колкото теглото си в злато. Струва теглото си в мечти.

~

Но дори моментът, в който листата се отронват от клоните, има своята красота. Своя слава.

~

Шахризад вече не вярваше в слуховете, които се носеха из улиците на Рей. Халид ибн ал Рашид не беше безумец от род на безумни убийци, настървен от безчувствена жестокост.
Той беше момче с тайни.

~

- Какво се е случило?
- Нищо.
- Съжалявам, но този отговор не се връзва със ситуацията.

~

- Аз не съм глупачка.
- Не. Не си. Все още - усмихна се Деспина. - Но е неизбежно. Когато срещнеш човека, който те кара да се усмихваш, както никога не си се усмихвала преди, да плачеш, както никога преди не си плакала... тогава не можеш да направиш нищо, освен да се предадеш.

~

Винаги съм вярвала, че човек е това, което прави, а не каквото казват за него. Но Джалал ал Хури прави много малко, за да опровергае думите на другите.

~


Ние сме от една кръв, сайиди. Аз съм също толкова упорит като теб. За теб ще е добре да ми се довериш, защото рано или късно няма да устоиш на желанието да се отървеш от постоянните ми глупости.

~

- Значи искаш да хвърля Шази на вълците?
- Шази? - усмихна се още по-широко капитанът. - Честно казано, жал ми е за вълците.

~

Знам съвсем малко и пак знам повече, отколкото ти, Халид-джан. Знам, че любовта е крехка. А да обичаш някого като теб е почти невъзможно. Все едно да удържиш нещо разбито да не се разпадне сред бушуваща пясъчна буря. Ако искаш тя да те обича, я запази от бурята... И се постарай тази буря да не си ти.

~

Хората се влюбват и разлюбват толкова често, колкото и слънцето изгрява и залязва. По-скоро са като момче, което един ден харесва зеления цвят, но на другия решава, че всъщност предпочита синьото.

~

А толкова арогантно ли е да искаш нещо, което не се променя като вятъра? Което не започва да се рони при първите признаци на беда?

~

Някои неща съществуват в живота ни само за един кратък миг. И трябва да ги оставим, за да осветят и друго небе.

~

Всичко около Шахризад замлъкна и потъна в сенки. В горчивото знание и във великолепието на осъзнаването.

~

- Не съм съгласен, затова разговорът приключи - отсече Халид и отново закрачи по коридора.

~


- Ако ти си просто едно момиче, то аз съм просто едно момче.
...
- Ако е така, значи няма какво повече да искам от небесата.

~

Ти не си слаба. Ти не си нерешителна. Ти си силна. Яростна. Способна си на какво ли не.

~

Омраза. Възмездие. Отплата. Както каза, отмъщението никога няма да замени това, което съм изгубила. Каквото ти си изгубил. Всичко, което имаме, е сега. И нашето обещание да го направим по-добро.

~

Душата ми вижда равна на себе си в теб.

~

Разбирам колко е трудно да оставиш сърцето си в нечии чужди ръце. Но ако не го направиш, как би могла наистина да опознаеш човека?

~

Той се усмихна така, че направо заслепи слънцето.

~

Когато бях малко момче, майка ми казваше, че едно от най-хубавите неща в живота е да знаеш, че историята ти все още не е приключила. Нашата история може и да е стигнала до края си, но твоята история все още не е разказана.
Направи я такава, че да е достойна за теб.

неделя, 24 април 2016 г.

Цирк "Балкански" - един прекрасен спектакъл

Source

От 21.04 до 24.04 в Благоевград имахме невероятния шанс да станем свидетели на удивителния спектакъл, който цирк "Балкански" предлага на международната публика вече 16 години. Възползвахме се от тази възможност и аз лично останах наистина доволна. От няколко години не бях ходила на цирк, а това представление меко казано ме изуми и ми донесе много прекрасни емоции, затова реших да ви разкажа малко повече за него.

Приносът на фамилия Балкански в световното цирково изкуство поставя своето начало преди близо 200 години. Първият цирк е създаден през 1820 г. под името "Джунтини"; по-късно са основани още цирковете "Вирджиния" и "Рекс". След още няколко десетилетия, през които се сменят както имената на цирка, така и поколенията артисти в него, Александър Балкански-баща създава трупата "Балкански" (1980 г.) Двадесет години по-късно той и синовете му Александър и Николай основават цирк "Балкански", който с невероятните си представления изумява и забавлява не само българската, но и международната публика. Циркът има множество (според мен напълно заслужени) награди и отличия. Освен това е важно да се отбележи, че зад гърба си артистите са оставили много представления, посветени на различни благотворителни каузи.

По програма спектакълът на цирка е разделен на две части от по 13 изпълнения, като между тях има 20-минутен антракт. Общата продължителност е около 2 часа и половина, което отначало ми се стори дълго, но мога да ви гарантирам, че всяка секунда си струва. Циркът включва най-различни номера от разнообразен характер - жонглиране, акробатика, въздушни атракции, танци, дресура на австралийски бордър колита, както и двете атракции, които лично за мен бяха най-впечатляващи - а именно "Гигантското колело" и "Глобусът на смъртта". "Гигантското колело" беше просто невероятно. То представлява двама души  (Николай и Велизара Балкански), които балансират от двете страни на съоръжение, задействащо се единствено механично и достигащо 14 м. височина, без да е обезопасено. Най-интересната част е когато единият от тях жонглира с факли или се движи по колелото със завързани очи. Наистина не мога да ви опиша колко изключително изглежда всичко това отстрани..!
 Беше ми много интересно да гледам и изпълненията на акробатите и танцьорите, особено в началото на втората част. Във връзка с това част от любимите ми номера бяха "Обръч и вода" и "Еквилибър", които бяха много, много красиви и наистина успяха да ме спечелят. Впечатлиха ме също "Баланс на цилиндри", както и "Баланс на свободна стълба" - невероятни изпълнения, които ще помня дълго време след този ден. Акробатите и танцьорите бяха удивителни, номерата им за мен изглеждаха невъзможни, но също и простички, както и приятни за гледане. Отдавам това на професионализма на артистите, тъй като не е трудно да си представя колко време и труд биха ми коствали да постигна дори малка част от това, на което станах свидетел. 

Не мога да не спомена и клоуните Калдерон от Португалия, които бяха страшно забавни, успяваха да комуникират с публиката по прекрасен начин и не оставяха зрителите да скучаят между по-напрегнатите изпълнения. "Антре - Киното" остана един от любимите ми номера - в него участваха и хора от публиката, идеята за снимането на филм беше много хубава и аз лично се смях през цялото време. Но ако трябва да ви посоча само един номер, заради който си струва да гледате цирк "Балкански", ще ви дам за пример "Глобусът на смъртта", който беше просто спиращ дъха! Той включва шестима мотоциклетисти, които карат в огромна сфера. Номерът е изключително опасен, а освен това представлява и световен рекорд, което го прави още по-забележителен. Най-голямо впечатление обаче ми направи самата атмосфера по време на изпълнението (особено когато изгасиха светлините.) Получи се наистина невероятно и определено беше прекрасен завършек на спектакъла.

Source

За финал ще ви посъветвам да проверите дали цирк "Балкански" ще гостува и във вашия град - ако отговорът е "да" (надявам се да е "да"), задължително му отделете малко от времето си. Сигурна съм, че няма да останете разочаровани, ако дадете шанс на удивителния, разнообразен и забавен спектакъл, който предоставят тези прекрасни и талантливи артисти.

Източник: сайта на цирка

понеделник, 18 април 2016 г.

'Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe' by Benjamin Alire Sáenz

Source

Нали се сещате за онези книги, които те карат да се чувстваш, сякаш си у дома, без значение къде се намираш? С всяка следваща страница се привързваш все повече и повече към героите, те се превръщат в твое семейство, а историята става неделима част от твоя собствен живот, дори за съвсем малко. А след последното изречение изпитваш не само носталгия и тъга, породени от факта, че книгата е свършила, но също и едно много топло чувство - чувството, че все пак не си сам, че някой те разбира.

Такава книга беше за мен 'Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe'. Историята се развива през 80-те години на миналия век и разкрива приятелството на Ари и Данте - двама мексиканци, живеещи в Америка. Аристотел е 15-годишно момче, затворено в себе си и без никакви приятели - или поне до деня, в който среща Данте при плувния басейн. След като го научава да плува, Данте става негов най-добър приятел. Те прекарват лятото заедно, разговарят, споделят интересите си и откриват тайните на Вселената - и, разбира се, тези на странния и изпълнен както с приключения, така и с премеждия объркан тийнейджърски живот.

I bet you could sometimes find all the mysteries of the universe in someone's hand.

Source
Историята е разкрита от името на Ари, което изключително много ме зарадва, тъй като успях максимално добре да го опозная и да се свържа с него. А това, което още повече ми хареса, беше лекият стил на писане - изреченията са кратки, думите са простички и книгата преспокойно може да бъде прочетена в оригинал. Точно това е начинът, по който един тийнейджър като Ари би разказал тази прекрасна история. Идеите, които съдържа книгата, са наистина сериозни и универсални за живота на всеки подрастващ - без значение от неговите пол, раса, сексуалност, националност и т.н., а същевременно са представени по простичък и лесен за разбиране начин така, че да бъдат оценени от всеки читател.

To be careful with people and with words was a rare and beautiful thing.

Source
Една от причините да обичам YA литературата (и особено тази книга) е, че подобни истории са изключително актуални и повечето тийнейджъри биха могли да открият голяма част от себе си в тях, като по този начин книгата би могла наистина да им помогне. Макар и сюжетът в "Аристотел и Данте" да не е кой знае колко сложен и изпълнен с динамика и напрежение, книгата предоставя житейския поглед на един подрастващ, неговите мисли, тревоги, нещата, които го ядосват или натъжават, чувствата, които изпитва и всичко, през което преминава, за да открие най-вече себе си. Освен това ставаме свидетели на невероятното приятелство, което споделят двамата главни герои. Връзката между Ари и Данте е прекрасна - просто няма начин да не се влюбиш в тях. Всеки от двамата е верен приятел, готов да направи всичко за другия; те се обичат и се подкрепят, каквото и да става. Приятелството между тях, развитието им като персонажи и лекият и реалистичен начин, по който са представени събитията, са част от нещата, които най-много харесах в книгата. Най-големият плюс на света за това, че LGBTQA+ героите и хората от цвят са такава важна част от историята, което, поне за мен, трябва да важи за повечето произведения в днешно време.

There are worse things in the world than a boy who likes to kiss other boys.

Обожавам героите в тази книга. Всеки от тях е толкова колоритен и интригуващ - всеки със своите тайни, мистерии, болка, щастие. Разбира се, най-близко до сърцето ми остана Аристотел - успях да се свържа с него до такава степен, че в един момент започнах да се чудя кои от мислите в главата ми са негови и кои - мои. Ари е един от героите, в които откривам достатъчно голяма част от себе си, за да мога да кажа, че наистина си приличаме. Аз съм Ари - това беше едно от нещата, които ми бяха оставили най-голямо впечатление след последната страница, и за това съм много, много благодарна. Винаги е хубаво да срещнеш герой, в чието лице виждаш един потенциален приятел (а може би дори сродна душа) и в реалния живот - за мен това беше Аристотел.

I renamed myself Ari.
If I switched the letter, my name was Air.
I thought it might be a great thing to be the air.
I could be something and nothing at the same time. I could be necessary and also invisible.

Source
Но потенциалният приятел в случая беше и Данте. Макар и да смятам, че с него далеч не си приличаме толкова, колкото с Ари, той ме зарадва дори още повече с присъствието си в тази книга. Данте обича да плува, да рисува, да чете поезия... освен това е луд по родителите си и мрази да носи обувки. Той е толкова интересен персонаж - изключително честен, широко скроен, лоялен и добър приятел. Приятелят, от който всеки се нуждае в живота си. Прекрасният, невероятен Данте. Наистина няма дума, която да го опише достатъчно точно с всичките му хубави и не чак толкова хубави качества. (Но пък има ли такава дума за когото и да било?)

And it seemed to me that Dante's face was a map of the world. A world without any darkness.
Wow, a world without darkness. How beautiful was that?


Не мога да не спомена и основните второстепенни герои, а именно родителите на двете момчета. Обичам както родителите на Ари, така и тези на Данте - толкова подкрепящи и отзивчиви персонажи, готови на всичко за децата си. А поне за мен беше изключително важно и качеството им да проявяват разбиране и да приемат хората такива, каквито са - което е рядко срещано в съвременното ни общество, пък какво остава за времето преди 30 години. Това тяхно отношение изключително много ме изненада и ме остави с много добро впечатление.

'Aristotle and Dante Discover the Secrets of the Universe' се превърна в една от любимите ми YA книги доста преди да прочета последното изречение. Тя предоставя на читателя удивителна история с прекрасни персонажи, която въпреки сериозните идеи и въпроси, които поставя, се чете лесно и не отнема много време. Но, предупреждавам - тази книга ще ви накара да изпитате неща. С нея ще се усмихвате, ще плачете, ще се ядосвате, ще преживявате. Ще свърши твърде бързо и ще искате още. Може би точно това харесах най-много в историята. Тя те кара да мислиш и да чувстваш. Изключително много.

And you can't always control the things you do when you're feeling too much.

събота, 16 април 2016 г.

среднощно #2

turning the pages patiently
in search of meanings
- W. S. Merwin 

хей.
пак ли не спиш? знаеш ли колко е часът?
да. минава четири. какво толкова правиш цяла нощ?
само не ми казвай, че пак си останала до толкова късно, за да учиш. това вече не го вярвам.
не, съмнявам се, че стоиш, за да гледаш онзи сериал. сама каза, че вече ти е омръзнал.
знаеш ли, може би наистина трябва да направиш нещо по въпроса. не е нормално да си лягаш, когато всички останали се събуждат.
какво ли? ами опитай се да станеш много рано някой ден. така през деня ще се измориш и вечерта ще си легнеш преди полунощ.
напротив, мисля, че ще се получи. опитай пак. не вярвам да е чак толкова трудно, че да не можеш да свикнеш.
чакай малко. плачеш ли?
не, не. недей. моля те, недей. не исках да те накарам да се чувстваш зле.
успокой се. моля те. не плачи. всичко ще бъде наред.
съжалявам. не знаех, че започваш да плачеш веднага щом си легнеш. не знаех, че е толкова трудно за теб да заспиш.
съжалявам. че си мислиш за такива неща. съжалявам, че те те карат да стоиш будна, докато не се измориш дотолкова, че да не можеш да си държиш очите отворени.
съжалявам.
ехо? чуваш ли ме?
аз съм тук. знам, че понякога мразиш да съм тук. знам, че имаш нужда да си сама. знам също, че най-много те е страх от това да се чувстваш самотна.
но аз съм винаги тук. и знаеш ли какво?
ти си тук също. плачеш, трепериш, мислиш си за ужасни неща, мразиш се, искаш всичко да свърши. но все още дишаш.
все още си тук и това е толкова хубаво.
била си толкова много неща за времето, което си прекарала тук. била си малко момиче, влюбено в детските приказки и онези, шарените бонбони, с шоколад отвътре. обичала си да пееш песнички и да рисуваш, макар че, ако трябва да сме честни, никога не ти се е отдавало съвсем. била си ученичка - вярно, малко наивна и самозабравила се, но въпреки всичко търсеща себе си. отначало си смятала, че трябва да бъдеш като всички останали и да се държиш така, че другите да те харесват. но ти си била много повече от това. била си приятелка. била си дъщеря. била си сродна душа. била си и вече малко по-голямо момиче, преоткриващо прекрасния живот на подрастващите. по-късно си разбрала, че този живот далеч не е толкова прекрасен. може би тогава се появих аз, не си спомням много добре. ти беше наранена. не знаеше на какво да вярваш. не вярваше дори на самата себе си. мислеше си за края на всичко - за това как искаш да спреш да мислиш и да не се налага да стоиш до сутринта, спомняйки си неща, които никога вече няма да бъдат същите. знаех, че те боли. обещах ти винаги да бъда там. да, ти не вярваш на думи като "винаги" и "никога" - може би защото те са те наранили най-много, но моля те, повярвай ми този път.
защото аз съм тук.
и ти си тук също.
променила си се. това е хубаво. променили са те нещата, които са ти се случили. чувствата, които си изпитала. мислите, които са минали през главата ти в нощи като тази. хората, с които си говорила за живота след смъртта и за това колко е красиво морето. всичко, от което се интересуваш и до което си се докоснала. всяко място, което си посетила. всичко, всичко, всичко, което сега е спомен някъде в съзнанието ти.
а да ти кажа ли нещо още по-хубаво?
ти също си променила всички тези неща. оставила си отпечатък върху всяко от любимите ти места. променила си живота на всеки човек, с когото си имала връзка. всички хора, с които си разговаряла, местата, които си посетила, нещата, до които си се докоснала - никое от тях нямаше да бъде същото, ако теб те нямаше тук.
може би в това е целият смисъл. виж, знам, че смисъл е силно казано за теб. зная също, че това е нещо, в което вече си изгубила вяра, както в самата себе си. смисъл - толкова далечна дума, така изтъркана, така безсмислена.
но смисълът съществува.
сега те боли и не можеш да го видиш, защото виждаш само черно. съжалявам, че виждаш само черно. съжалявам, че вече започваш да забравяш останалите цветове и се скриваш в омагьосания кръг на тази черна дупка.
но - огледай се още веднъж. смисълът е някъде там. наранена си, знам това. знам също, че ще ти трябва много време, за да се съвземеш от всичко, което ти е причинило болка. но не спирай да се бориш, защото ако се откажеш, никога няма да разбереш колко много грешиш.
нищо не е приключило за теб, помни това. винаги можеш да промениш нещата. започни с нещо малко и ежедневно, което да направи деня ти малко по-хубав. излез навън и се усмихни на някого. прочети отново някоя от любимите си книги. гледай пак онзи филм с поетите. не, всъщност недей, той те кара да плачеш. (но пък за някои неща наистина си струва да плачеш.) напиши нещо и после ми го прочети - знаеш колко харесвам нещата, които пишеш. може дори да нарисуваш нещо. каквото и да е.
създай нещо, което има значение за теб. дали ще е малко или голямо, дали ще изглежда добре пред другите хора - това не е важно, въпросът е да го направиш така, както го усещаш. излез и кажи на черното, че вече ти е омръзнало. вземи от боята на сърцето си и пребоядисай света. бори се, за да вдъхновяваш. бъди силна, за да можеш един ден да кажеш: "ето. успях. направих го." да се огледаш и да виждаш цветове. да споделиш с хората значението на думата смисъл. да им помогнеш те също да достигнат до него. да промениш нещо, за да си била наистина тук.
изпитвай. не се отказвай. бори се. после изживявай. вдъхновявай. променяй.
и не спирай да се опитваш. търси малките значения във всяка мъничка частица от живота си. търси значенията в своите собствени частици, в тези, които пазиш за себе си, и в онези, които споделяш с хората. събирай си тези мънички значения. те са навсякъде. пази ги. продължавай напред заради тях. позволи им да променят живота ти.
обещавам ти. между всички тези частици ще откриеш смисъла.
знам, че е късно и ти най-вероятно не можеш да осмислиш всичко това сега. зная, че в главата ти е само мисълта за края. зная, че си някъде далеч; убедена си, че хората не разбират. че няма смисъл да продължаваш. че не си струва да прекараш целия си живот в болка. че за теб сутринта никога няма да дойде, не и наистина. ти завинаги ще живееш в нощта - в черния свят, който те е накарал да вярваш единствено в това, че утре пак ще боли.
но сега си легни. заради мен. а на сутринта се събуди с идеята, че през деня ще направиш нещо, което има значение. ще поговориш с някого, ще излезеш навън с приятели или пък с фотоапарата си, ще напишеш стихотворение или история, ще нарисуваш чувствата си, ще се усмихнеш поне веднъж. ще запазиш частицата значение от това, което правиш. ще осмислиш деня си. може би тогава ще ти е по-лесно да заспиш. може би тогава това вече няма да ти отнема толкова много време. може би, малко по малко, ще успееш да погледнеш през моите очи и ще видиш колко хубав може да бъде животът ти. колко хубав, прекрасен и значим...
а дотогава бъди тук. бъди тук. моля те. бъди и създавай, за да живееш. бори се, за да вдъхновяваш.
търси малките значения, за да намериш големия смисъл.
и никога не се отказвай.


i'll sing a song to you, my friend

петък, 8 април 2016 г.

burn, rewrite or reread book tag

Source

Много благодаря на Ади за тага. :)
Правилата са прости - избираш си няколко книги (като броят им трябва да е кратен на 3), записваш заглавията им на листчета и теглиш по три от тях за всеки рунд. След това трябва да избереш коя книга ще изгориш (образно казано, разбира се), коя ще пренапишеш и коя ще препрочетеш.
Аз избрах 18 книги, които изключително много харесвам, така че се надявам да не е непреодолимо трудно и да не ме пратят в Подземното царство заради шестте изгорени книги. (Но пък, както каза Теди, поне ще се запознаем с Хадес.)
От своя страна тагвам MrsDreamerxКристина и Гергана.

i.


"Аз съм пратеникът" от Маркъс Зюсак
"Фенка" от Рейнбоу Роуъл
"Всички наши места" от Дженифър Нивън

Как можах да изтегля точно тези три книги още в началото!? 
Оф. Не ми се иска да горя нито една от трите, но щом се налага, ще посоча "Фенка", макар че това е любимата ми книга на Рейнбоу. (Съжалявам много, наистина.) Обичам "Всички наши места" прекалено много, за да не я препрочета, а колкото до "Аз съм пратеникът" - явно тя остава да бъде пренаписана. Стилът на Маркъс Зюсак ми е много любим, така че каквото и да се получи в крайна сметка, пак ще ми хареса.

ii.


"Хари Потър и Огненият бокал" от Дж. К. Роулинг
"Не пускай ножа" от Патрик Нес
"Предимствата да бъдеш аутсайдер" от Стивън Чбоски

Честито, става още по-зле. :') Колко хубаво, че включих само любими книги, нали?
Първоначално мислех да препрочета "Предимствата", но тъй като вече съм я препрочитала, нямам друг избор, освен да я оставя да бъде изгорена. Не ме винете, просто не мога, не мога, не мога да изгоря книга от "Хари Потър" или "Живият хаос", дори да не е наистина. :д "Не пускай ножа" ще бъде пренаписана заради един от най-сърцеразбиващите моменти в книга, за които мога да се сетя (тези, които са я чели, знаят за кой момент говоря.) Колкото до "Хари Потър и Огненият бокал", ще се радвам да я препрочета. Все пак никога не бих отказала да се върна в Хогуортс.

iii.


"Белжар" от Мег Уолицър
"Възпламеняване" от Сюзан Колинс
"Писма до мъртвите с любов" от Ава Дилийра

Тук поне ми е по-лесно да реша коя ще бъде изгорената книга. Колкото и да ми хареса "Белжар", другите две книги са много по-важни за мен. "Възпламеняване" е любимата ми книга от "Игрите на глада" и както съм споменавала и преди, винаги обичам да се връщам към историята точно от тази част, независимо дали става дума за книгата или за филма. Затова тя ще бъде препрочетена, а "Писма до мъртвите с любов" ще остане за пренаписване - и без това бях много против Лоръл и Скай да се съберат.

iv.


"Домът на Хадес" от Рик Риърдън
"Всичко, което не ви казах" от Силест Инг
"Чудо" от Ар Джей Паласио

Ами, какво да кажа, сама съм си виновна.
"Чудо" я обичам страшно много и сърце не ми дава да й направя каквото и да било, така че ще я препрочета. Другите две книги също са ми много любими, но явно няма как, една от тях ще трябва да бъде изгорена. *следва няколкочасово мислене* Това ще бъде "Всичко, което не ви казах", макар да я харесвам изключително много. Колкото до "Домът на Хадес", тя остава да бъде пренаписана, въпреки че не виждам кое точно й е за пренаписване. Това е любимата ми книга от поредицата и обичам всяка страница от нея, но. Щом трябва.

v.


"Играч първи, приготви се" от Ърнест Клайн
"Вината в нашите звезди" от Джон Грийн
"Часът на чудовището" от Патрик Нес

Ох. Сериозно ли?
Колкото и да я комерсиализираха покрай филма, "Вината в нашите звезди" означава много за мен и може би е единствената книга на Джон Грийн, която наистина обичам. Не мога да повярвам, но тя ще бъде изгорена, тъй като не мога да изгоря "Играч първи", какво остава пък за книга на Патрик Нес. Ще препрочета "Часът на чудовището", понеже не съм я отваряла от много време, а тази година излиза и филмовата й адаптация. Някои части от "Играч първи, приготви се" пък ще бъдат пренаписани. Тя и така си е прекрасна, но вероятно ще се добавят повече моменти с Аех и историята ще свърши по малко по-различен начин.

vi.


"Алена кралица" от Виктория Айвярд
"Ние, лъжците" от Емили Локхарт
"Приказките на барда Бийдъл" от Дж. К. Роулинг

Радвам се, че това е последното. Вече имам подозрения, че някой ще дойде да ме хвърли направо в Тартара.
Както и да е. "Приказките на барда Бийдъл" е много важна за мен книга, така че избирам да препрочета нея. "Алена кралица" ще остане за пренаписване - наистина много харесах книгата, но може би ще стане още по-добра, ако някои моменти се променят. Колкото до "Ние, лъжците" - толкова я обичам, прекрасна книга, която ми разби сърцето и ми развали съня за цял месец. Най-вероятно ще гори в Ада заедно с мен. :')

вторник, 5 април 2016 г.

"Играч първи, приготви се" от Ърнест Клайн


Годината е 2044, а животът на по-голямата част от хората минава в ОАЗИС - виртуална реалност, в която всеки може да бъде какъвто поиска. Някъде в играта създателят й Джеймс Холидей е скрил така нареченето "великденско яйце", като преди да умре е завещал цялото си състояние на този, който успее да разгадае пъзела и да премине през портите, водещи до яйцето. С обявяването на голямата игра започва и ловът за великденското яйце - хора от цял свят прекарват години наред в проучвания и търсене на следи, които да им донесат богатство и мощ. Но в продължение на пет години никой не успява да открие нищо съществено - поне докато Уейд Уотс не намира първия ключ към загадката. Хората отново започват да проявяват интерес към Лова. Самостоятелни ловци, големи кланове и компании, готови да убият за наградата, отново се впускат в играта. А междувременно тя се превръща в ожесточена надпревара на живот и смърт, която изисква да загърбиш истинския свят и да се впуснеш във виртуалната реалност и в музиката, филмите, телевизионните сериали, книгите и видеоигрите от края на ХХ век. В свят, в който животът се развива предимно онлайн, всеки ловец е готов на всичко, за да се добере до яйцето на Холидей. Уейд е един от тези заклети ловци, оставил зад гърба си тежко детство, в което единствена опора за него е била именно попкултурата от 80-те - и най-вече видеоигрите. Но ще успее ли той да стигне до така желаната победа и какво ще спечели (или пък загуби) по пътя?

Source

"Играч първи, приготви се" не е обикновена книга, затова за нея не може да се говори по обикновен начин. Ще започна с това, че романът е написан невероятно увлекателно. Историята е разкрита по толкова уникален начин, че надпреварата в търсенето на Яйцето не успя да загуби вниманието ми дори за минута. Единственият ми проблем беше с някои диалози, които според мен не бяха особено реалистични и добре изградени, но всичко останало намирам за прекрасно написано. Така е още от самото начало - Ърнест Клайн има своя специфичен начин на писане, с помощта на който успява да задържи вниманието на читателя и да го провокира да се поинтересува повече от нещата, които интересуват самия него. А книгата е изпълнена с подобни препратки към филмите, видеоигрите, книгите и музиката на 80-те години - те присъстват буквално на всяка страница. (Ето тук са събрани всички препратки, споменати в книгата. Мисля, че това е доста полезно, тъй като аз още докато четях си набелязах няколко филма, които трябва да гледам.) Преди да започна да чета "Играч първи" смятах, че ще е доста натоварващо, тъй като последното, за което ми се четеше, бяха скучни факти. Трябва да призная, че това беше абсолютно погрешно - всички факти и препратки в книгата са поднесени по възможно най-увлекателния начин, така че максимално да обогатят историята и да допринесат към атмосферата, събрала минало и бъдеще в едно. Според мен това е и една от причините светът да е толкова добре изграден. Много ми хареса начинът, по който е представено бъдещето на планетата ни, още повече при положение, че става дума за период след по-малко от 30 години.
Source
Светът е в криза, навсякъде царят бедност, глад и недостиг на изкопаеми и източници на енергия, а населението предпочита да загърби реалността и да се потопи в ОАЗИС. Виртуалният свят на играта е изграден по изключително интересен начин и лично на мен ми беше много приятно да го опознавам заедно с Уейд. Освен това състезанието за намиране на Великденското яйце е много добре измислено и е разбираемо защо в продължение на години не е имало никакъв напредък. Затова именно търсенето и откриването на ключовете и портите беше най-интересно за мен. Мисля, че за всеки читател ще е любопитно къде са скрити следите на Холидей, водещи към Яйцето, докато едновременно с това авторът разкрива пред него животът на Уейд в реалността, отношенията с приятелите му и останалите състезатели, както и интересни факти, свързани с попкултурата. А макар и надпреварата да се развива във витуална реалност, появяваща се повече от две десетилетия след настоящата година, трябва да се отбележи, че идеята за подобно състезание е доста актуална. Точно това е едно от нещата, които най-много ми харесаха в книгата - действието се развива в бъдещето, има хиляди препратки към миналото, а историята е толкова подходяща за настоящето, в което живеем.

Source
Героите в "Играч първи" особено много допринесоха за интереса ми към историята. Харесах Уейд още в началото - той е прекрасен разказвач, а освен това до голяма степен успях да се свържа с него и да намеря общи неща помежду ни. (Като например момента, в който казва, че една от любимите му функции е да изключва звука на съучениците си, като най-хубавата част е, че те виждат, че ги изключва, и не могат да направят нищо по въпроса. Не ви ли звучи като мен?) Уейд е възможно най-подходящият главен герой за книга с подобен сюжет - той е изключително умен, притежава богата обща култура, а с напредването на действието ставаме свидетели и на изграждането му като личност, която може да комуникира с хората и в реалния свят. Именно тук се появява и образът на Арт3мида, който невероятно много харесах. Уейд е влюбен в нея още преди запознанството им и трябва да призная, че наистина има за какво. Арт3мида е от самостоятелните сериозни ловци, също като Уейд има изключително широки познания в областта на попкултурата от 80-те, има блог (!), в който пише по теми, свързани с Лова и интересите на Холидей. Арти е един много добре изграден, силен, амбициозен и упорит женски персонаж. Останах много доволна от нея, а "Просто съм неутрално хаотична, сладурче" официално е новото ми мото. Колкото до следващия герой, Аех, той ме привлече още с появата си, а към края категорично се превърна в любимия ми герой от книгата. Той е както много добър и подкрепящ приятел, така и умен, съобразителен и устремен играч с богата обща култура и сериозно намерение да спечели състезанието. Няма да издавам много за него, но ще кажа, че след края на книгата (който според мен дойде твърде бързо и неочаквано) единствената мисъл в главата ми беше: "Дано има продължение, трябва ми още от Аех." Разбира се, изключително важни са персонажите на Соренто и Шестиците, които работят за ИОИ - компания, която чрез измама се опитва да достигне до наградата. Подобна книга не може без злодей, а в случая тези герои идеално допринасяха към сюжета, караха ме да ги мразя и до голяма степен да се страхувам, че накрая те ще намерят Яйцето първи. Но може би точно в напрежението се крие една от най-големите привилегии на книгата - историята не те оставя на мира и непрекъснато се питаш дали наистина ще свърши така, както очакваш.

Source

С добре изградения си реален и виртуален свят, с увлекателния начин на писане и прекрасните герои, в които всеки би могъл да припознае част от себе си, "Играч първи, приготви се" е книга, предназначена не само за геймъри. Въпреки многото препратки към компютърни игри и приложения, както и аркадни и видеоигри, които не всеки (като мен) би могъл да разбере, книгата е подходяща за всеки човек, който някога е откривал страстта си в лицето на филм, книга, телевизионен сериал, песен, видеоигра - изобщо в нещо, което е било наистина важно за него и е бил готов на всичко, за да го отстоява.