четвъртък, 31 март 2016 г.

march favourites


Месец март беше странен. Случиха се много неща, беше натоварено и изпълнено със събития, но пък имах и доста свободно време. Все още се опитвам да свикна с втората смяна и изобщо с всичко, което се случва около мен, но се старая постоянно да правя нещо, колкото и непълноценно да ми изглежда. Не бях кой знае колко активна тук, но и с това ще се опитам да си наваксам. И тъй като няма смисъл да ви занимавам с подобни неща, ще премина към краткото обобщение на изминалия месец. Този път постът ще е разделен само на книги и музика, понеже не съм гледала нищо особено интересно, което да искам да споделя. (Не че в последния пост отпреди две седмици не ви говорих само за музика, де. Но това е друг въпрос.)

Книги.

i."Стъкленият меч" в момента не е при мен, затова не присъства на снимката.
ii. Иска ми се да кажа, че "Играч първи, приготви се" е най-хубавото нещо тук, но пък. Лъвчето.
iii. Като стана дума, приемам всякакви предложения за имена на плюшени лъвчета, тъй като това тук още си няма.

Март със сигурност беше по-добър от февруари откъм книги. Прочетох цели пет, което си е доста за мен, като се има предвид, че съм сравнително бавен читател. Месецът ми започна с продължението на "Алена кралица" - "Стъкленият меч" (клик), за което бях много ентусиазирана. В ревюто съм споделила по-подробно мнението си за книгата, но за да обобщя, ще кажа, че въпреки бавното развитие на събитията и невероятно дразнещото поведение на главната героиня, книгата доста ми хареса и оправда очакванията ми. 
След "Стъкленият меч" прочетох "Пандемониум", продължението на "Делириум", и мога да кажа, че наистина не очаквах втората част да ми хареса повече от първата. Сюжетът е прекрасно развит, главите са разделени според времето на действието на "сега" и "тогава", което прави четенето много по-интересно в напрегнатите моменти. Останах доволна и от героите - Лена я харесвам още от първата част, а Джулиан и Рейвън много ми допаднаха. Краят пък беше неописуемо добър. Нямам търпение да си взема "Реквием", което ми напомня, че трябва да го направя съвсем скоро, тъй като от доста време отлагам ходенето до книжарницата. 
Във връзка с последното смених жанра за малко и прочетох "Съкровения" на Дамян Дамянов. Книгата беше купена със съвсем различна цел, но в крайна сметка си остана при мен и реших да я прочета. Хареса ми, макар да имах малко по-големи очаквания. Но пък "Когато си на дъното" и "Поема за щастието" винаги ще са сред най-любимите ми стихотворения изобщо и макар да смятам, че стихосбирката не е за всеки (то поезията като цяло не е за всеки всъщност), харесах тази книга. 
След нея започнах "Играч първи, приготви се" с идеята, че ще е последната ми книга за месеца, тъй като беше само преди няколко дни. За моя изненада я прочетох относително бързо, което вероятно се дължи на факта, че е най-хубавата книга, която съм прочела досега през 2016. Беше ми невероятно интересна, караше ме изцяло да се потопя във виртуалния свят на ОАЗИС, а след последната страница бях едновременно ужасно доволна и разочарована, че историята е свършила. Наистина имам нужда от продължение на тази книга. А преди това мисля да й напиша ревю в следващите няколко дни. 
Междувременно започнах "Играта на Ендър" и ми остават само още две глави, но тъй като се съмнявам, че ще я довърша днес, просто я отбелязвам като започната през март. "Играта на Ендър" по принцип е един от любимите ми филми, но за книгата разбрах чак след като го бях гледала за първи път, а пък след това ми отне доста време да я намеря и да реша да я прочета. Както и да е, колкото и големи разлики да откривам между двете, книгата също много ми харесва и изчаквам само да видя какво ще е мнението ми за края.

Музика.













Това е от мен за този месец. А как мина март при вас?

неделя, 13 март 2016 г.

some random music tag

Source

Тези дни ми е скучно, но въпреки това съм изморена и по някаква причина ми се спи непрекъснато. Освен това не ми върви с четенето на "Пандемониум", Electric Century още не са си пуснали албума в интернет, а и не мога да реша какъв филм ми се гледа, така че ако имате някакви предложения, ще се радвам да ги чуя. И тъй като май нямам от какво повече да се оплача, ще мина на днешната тема. За този пост реших да разнообразя с малко музика, като въпросите за импровизирания таг са взети от тук.

1. Последната песен, която чу


2. Любима група

 twenty one pilots и My Chemical Romance, винаги и завинаги.
Харесвам и The Neighbourhood, Three Days Grace, All Time Low, Imagine Dragons, Arctic Monkeys, OneRepublic, HIM, Krewella и други, за които явно не се сещам.

3. Любим самостоятелен изпълнител

Halsey и Marina & The Diamonds. Също Melanie Martinez, The Weeknd, Troye Sivan, Ed Sheeran и т.н.

4. Любим албум

Vessel на twenty one pilots.
Рядко харесвам албуми от първата до последната песен, но този означава толкова необяснимо много за мен. Това е моят албум, аз съм всяка една от тези песни и просто много, много го обичам.

5. Твоята guilty pleasure песен


Нямам обяснение.

6. Песен, която си мразел, но сега харесваш



В началото изобщо не харесвах някои от песните на Мелани, но Sippy Cup беше една от най-често слушаните ми песни миналия месец (заради Теодора, която все ми я пееше.) Колкото до Imagine Dragons, факт е, че в началото никак не ги харесвах, главно заради Radioactive. В момента са една от любимите ми групи.

7. Песен, която си харесвал, но сега мразиш


Чак да я мразя - не, дори много я харесвах, когато излезе, просто с музиката на Адел сме в много сложни отношения и в момента изобщо не харесвам Hello.

8. Песен, с която си израснал


Имам слабост към българската музика от 70-те, 80-те и т.н. Още си слушам дисковете с музика от тогава, но тази поне на мен ми е най-любимата.

9. Първият албум, който си купи

Тук отново ще се повторя - първият албум, който получих, беше Blurryface, но той ми беше подарък. Първият, който аз си купих, беше Vessel.

10. Албум, който си намерил случайно, но го обичаш

Не се сещам за албум, но първият път, когато чух песен на The Kooks, беше съвсем случайно, и макар че няма точно определен албум от дискографията им, който да обичам чак толкова много, наистина харесвам голяма част от песните им.


11. Любима песен на чужд език

Винаги първо се сещам за касетата с италианска музика в колата на дядо. Затова ще оставя това красиво нещо, на което не намерих по-добра версия, тук.
Освен това обожавам Италия, в случай че някой не знае.


12. Песен от годината, в която си роден


Backstreet Boys са единствената бой банда, която харесвам. Не ме винете.

13. Песен от любимия ти музикален жанр

Слушам основно рок, електропоп, инди и алтернативна музика, но няма точно определен жанр, за който мога да кажа, че ми е любим, а и мисля, че песен от всеки жанр би могла да ми хареса.
Така че оставям първата, която ми попадна.


14. Най-надценена песен

Неща като Hey Mama на Nicki Minaj, Worth It на Fifth Harmony, Work на Rihanna, Steal My Girl на One Direction и т.н., и т.н. Списъкът е дълъг.  

15. Песен, която би препоръчал на всеки


16. Песен, която ти напомня за определено събитие


Често я слушах миналата година по това време, а тогава се случваха доста важни неща.

17. Песен, на която винаги пееш



18. Любима песен от саундтрак





Просто много харесвам саундрака на Невероятният Спайдърмен 2, да.

19. Любима бавна песен



20. Любима бърза песен



21. Любима песен в момента




22. Любима песен на всички времена



Това е от мен за днес. В случай, че някой се е усъмнил, този таг наистина нямаше за цел да ви пробутам любимите си песни и да ви говоря за tøp. :')
Тагвам Ади, Теди и Илияна и ви оставям до следващия път. ^^

сряда, 9 март 2016 г.

"Стъкленият меч" от Виктория Айвярд

Ревю на "Алена кралица" тук.
Ревюто съдържа спойлери за сюжета на двете книги, като тези за "Стъкленият меч" са обозначени с предупреждение за спойлер в началото и в края.


В Норта хората са разделени според кръвта си - човек е или от незначителните Червени, или от елитните Сребърни. Работата с хора като Мер Бароу е, че те са и двете едновременно. Кръвта им е червена, но въпреки това притежават способности като тези на Сребърните, дори са по-силни от тях. След като новият крал обявява Мер за измамница, тя се превръща в най-издирвания човек в страната. Но мълниеносното момиче трябва да открие останалите от своя вид, да ги обучи и да ги обедини в бунта срещу кралското семейство. Това значи да пожертва невероятно много животи, както на Червени, така и на Сребърни, да се превърне в подобие на чудовището, което най-много мрази и от което се опитва да избяга. Но това не спира Мер и останалите по пътя към организираната борба, революцията и - кой знае - може би свободата и равенството.

Последния път, когато ме видяха, не можех да се контролирам. Бях хваната като в капан - слаба, объркана. Сега съм ранена, опитваща се да се съвзема от натъртванията и предателствата, но знам каква съм и какво трябва да направя.

Очаквах тази книга с невероятно нетърпение, подобно на останалите блогъри, фенове на YA литературата. Трябва да призная, че Теди я прочете преди мен и ми спойлна някои изключително важни неща, но въпреки това книгата ме изненада на доста места от сюжета. Както при първата част, тук също проточих началото. Някак си се бях отдалечила от света в книгата и тя не успя да грабне вниманието ми през първите 100-200 страници. След това обаче действието започна да се развива по доста по-интересен начин, който привлече вниманието ми и не ме остави в продължение на няколко дни. Стилът на писане всъщност не е кой знае какво, но въпреки това успя да ме завладее и да ме приобщи към историята. Отделих си доста по-малко цитати в сравнение с първата книга (което се дължи основно на отношението ми към Мер, за което ще си поговорим след малко), но въпреки това смятам, че "Стъкленият меч" е написана по много подходящ и достъпен начин. Освен това в тази книга успях да разбера и оценя самото изграждане на антиутопичния свят доста по-добре, като се има предвид това, че спомените ми, свързани с местата от първата книга, бяха само бегли. Тук обаче се ориентирах по-добре, което си е постижение за мен предвид ужасните ми способности в тази област.

Обикновено при мен стилът на писане е най-важното нещо в една книга, но в антиутопии като поредицата на Айвярд сюжетът има наистина голяма тежест. В "Стъкленият меч" отново са налице обратите, характерни за писателката, която до последната страница защитава твърдението, изписано на българската корица - а именно "Всеки може да предаде всеки". Поне за мен беше изключително интересно да не мога да се доверя напълно на никого от персонажите, защото всеки момент очаквах той да се окаже предател и да обърка събитията още повече. Изборите, които правеха героите, на моменти бяха доста странни и нелогични за мен, но в крайна сметка успях да оценя сюжета на книгата, колкото и да ме изнервяше понякога. Особено много ми харесаха последните стотина страници, когато най-после успях да се приобщя към историята, непрекъснато бях в напрежение, исках възможно най-бързо да разбера как ще завърши всичко, а на финала дори си разраних устните (макар че донякъде знаех какво ще се случи.) Обичам, когато книгите свършват така, че да затворя и последната страница с усмивка и сълзи в очите. В това отношение финалът на "Стъкленият меч" просто не можеше да е по-добър и подходящ!

...а аз не съм нищо, освен една-единствена мълния в чернотата на самотна буря.
Ако съм меч, то аз съм меч, направен от стъкло, и чувствам как започвам да се разбивам.

Може би обаче това, което ми направи най-голямо впечатление в продължението на "Алена кралица", са героите, които Виктория Айвярд е изградила по един наистина забележителен начин. Обикновено когато чета книга, в която се разказва от гледната точка на един определен герой, авторът изгражда персонажа така, че да се хареса на читателя и действията, мислите, изборите му да бъдат одобрени от него. Този път е точно обратното - аз напълно откровено намразих Мер и нерядко се случваше да искам да хвърля книгата срещу стената точно заради нея. Мълниеносното момиче е един наистина сложен персонаж и макар донякъде да я разбирах в първата книга, тук тя изгуби почти всичките ми симпатии. В началото все пак я приемах, но по-нататък тя се доказа като абсолютна егоистка, която непрекъснато се превъзнася, търси си оправдания за всичко и не може ясно и точно да определи целите и приоритетите си. За съжаление така и не я разбрах напълно, но пък ми хареса, че Камерън, Фарли и Кал споделят мнението ми за нея поне донякъде. Оценявам смелостта и отдадеността на Мер, но в известна степен за мен тя е едно твърде объркано и заблудено момиче, което често си мисли, че светът се върти около нея и винаги тя е в центъра на всичко. Това, което беше още по-объркващо за мен след последната страница и кратко премисляне на всичко прочетено, бе, че всъщност антипатията ми към Мер е едно от нещата, които най-много ми харесаха в тази книга. Беше едно различно преживяване за мен да намразя главния герой в книга, която наистина харесвам.

Има и по-лоши неща от болката, госпожице Бароу.

За сметка на невероятно дразнещите поведение и постъпки на Мер, в "Стъкленият меч" успях да харесам почти всички останали герои. От Кал останах много по-доволна в сравнение с първата книга (макар че, както вероятно се досещате, смятам, че е напълно неподходящ за Мер), но някак си нещо в него не ми достига, за да кажа, че е сред любимите ми герои. Имам чувството, че все още не сме получили шанса да го опознаем възможно най-добре, и очаквам това да се случи по-нататък. Килорн обаче много ме впечатли с постъпките си в тази книга, затова със сигурност е един от любимите ми персонажи в поредицата. В ревюто на "Алена кралица" споменах, че в продължението й ми се иска да опозная по-добре и Гиза и Еванджелин, но тъй като това не се случи, се надявам все пак да участват повече по-нататък, понеже смятам, че са две много важни героини. Разбира се, не мога да не отбележа и новите второстепенни герои, които също доста ми допаднаха. Обичам Камерън и за мен точно тя е персонажът, нужен за подобна антиутопия - дръзка, борбена и упорита. Останалите новокръвни като Нани, Гарет, Ейда, а също и Джон (?) също ме изненадаха приятно, бяха много силна част от сюжета и заслужаваха малко повече внимание. Спойлер! Появата на Джон на финала беше доста изненадваща и наистина нямам търпение да разбера повече за него, след като поне за мен той остана най-голямата въпросителна в цялата книга. Край на спойлера!
Не мога да не спомена и един от любимите ми злодеи - а именно Мейвън, който в началото на книгата уби всичките ми симпатии и ме отблъсна дори повече от Мер. Въпреки това оценявам присъствието му като отрицателен герои в "Стъкленият меч". Разбирам това, което направи на финала, и дори го подкрепям донякъде, така че мога да кажа, че накрая все пак отново успях да го харесам като персонаж. А може би не е само това и все още тая някаква надежда дълбоко в себе си той да открие, че е далеч по-добър и да се промени отново. Но пък това са си само надежди на този етап.

Както и да е, черешката на тортата без съмнение бяха Фарли и Шейд - влюбих се и в двамата. Прекрасно изградени герои, с които успях да се свържа и смятам, че това са най-добрите персонажи в двете книги досега. Особено Фарли със своята смелост, отдаденост, себеотрицание и непоколебимост. В "Стъкленият меч" получаваме малко повече информация за нейното минало и за семейството й, което също беше от голяма полза при изграждането на образа й. Фарли със сигурност е един от най-любимите ми женски персонажи изобщо, мога да я сравнявам единствено с Катнис и се надявам нещата да се развият възможно най-добре за нея. А Шейд беше перфектният брат за Мер, не бих могла да очаквам нещо повече от него, тъй като наистина много ми хареса. Спойлер! Той и Фарли са невероятна двойка, на която трябваше да се обърне много, много повече внимание (но нали историята се разказва от гледната точка на Мер, така че.) Както и да е, със сигурност влизат в списъка ми с любими двойки. А със смъртта на Шейд Виктория Айвярд най-после успя да ме разплаче - знаех, че ще се случи, и го очаквах във всеки един момент, но когато стигнах до тази част просто ми дойде в повече. А начинът, по който Фарли реагира след това, само разби сърцето ми допълнително, като едновременно с това ме накара да я заобичам още повече. Това беше може би най-разтърсващата част от книгата за мен (заедно с частта с убитото бебе, срещата с Камерън и, разбира се, финалът), което е и една от причините за яда ми към Мер, когато каза, че милостта на Кал е погубила брат й. Край на спойлера!

В крайна сметка мога да кажа, че останах доволна от "Стъкленият меч", макар че имах малко по-големи очаквания към продължението на "Алена кралица". Основният недостатък за мен беше именно главната героиня Мер, но ако трябва да оценя книгата напълно обективно, ще призная, че има много други далеч по-добре изградени герои, с които успях да се свържа и които наистина харесвам. Освен това сюжетът е интересен и непредсказуем - точно това, от което се нуждае една добра антиутопия. Оцених книгата с 4/5 звезди, защото можеше да е и по-добра, но въпреки това ми хареса и с нетърпение ще чакам продължението на тази история.

Снимки: Pinterest & Tumblr

неделя, 6 март 2016 г.

allthebrightplaces: баба марта в банско

Отдавна не съм правила пост за всички наши места, което може би се дължи на факта, че нямам кой знае колко време и желание да правя импровизирани експедиции в Благоевград, а отдавна не бях излизала извън града. Тази ваканция обаче мина доста добре за мен, тъй като със семейството ми прекарахме последните три дни в Банско. Беше дооста топло, но все пак имаше сняг и аз (понеже не мога да карам ски, макар че много искам да се науча) имах шанса да се разходя и да поснимам. На 2000 метра над морското равнище всичко беше невероятно красиво и много се радвам, че успях да разгледам това прекрасно място. Освен това бях забравила, че всъщност много харесвам снега, когато не е замръзнал и ужасяващ. с:





Не се бях пързаляла с шейна от детската градина насам, затова пък беше невероятно забавно да го направя отново. Беше хубаво дори когато се блъснах челно в снега заради един клон. Ама какво да се прави.



Оказва се, че всъщност много обичам да се пързалям с шейна.
Обичам и да се разхождам сред дървета, когато има сняг и е топло. Също и да снимам шишарки.







А това е снежното зайче, приличащо на лисица, в което на няколко пъти почти се блъснахме.












Това е от мен за днес и за мини екскурзията ни до Банско. Надявам се постът да ви е харесал и последните няколко почивни дни да са минали чудесно и за вас! :)