сряда, 28 декември 2016 г.

16 неща, които научих през 2016

Не бях много активна през този festive месец, за което не съжалявам, защото далеч не бях в коледно настроение. Въпреки това празниците минаха чудесно за мен, а надявам се и за вас също. Бях най-добрият Дядо Коледа, получих плюшено куче (доближаваме се до истинското), както и магическа пръчка (която е толкова. яка. мерси, Теди), изревах си очите на Хари Потър и прекарах време със семейството си.
И сега съм тук, може би за последен път тази година, с поредния клиширан пост за нещата, които научих през изминалите 366 дни. Годината беше доста натоварена за мен, изпълнена със събития и промени - не всички положителни, разбира се. Започна доста обнадеждаващо, защото бях решила, че това ще е моето ново начало и за това време ще направя нещата, които отлагах през цялата 2015. Е, мога да кажа, че до голяма степен изпълних тази си цел - показателно за това е чувството ми на гордост, което изпитвам, докато чета резолюциите си от миналата година - успях да се изкарам от дупката, в която прекарах повече от година и половина, намерих много нови приятели, започнах да се интересувам от изключително много нови неща, които намирам за важни и полезни за мен и които ми помогнаха да стана по-пълноценна и щастлива. Сега мога да кажа, че съм щастлива и невероятно много се гордея с това, защото въпреки че годината беше трудна и на моменти ужасна (особено в световен мащаб), аз успях да опозная себе си по-добре и да науча страшно много неща, които ще се опитам да събера в 16 точки, за да ви покажа колко много съм пораснала. 😄




1. Хората са преходни. Ти си най-важният човек в живота ти и заслужаваш да се отнасяш към себе си като към такъв.
2. Не мисли толкова много за миналото и бъдещето. Няма как да промениш миналото, но можеш да изградиш едно хубаво бъдеще с нещата, които решиш да направиш точно в този момент. Затова се съсредоточавай повече върху "сега", отколкото върху "преди" и "след" и - е, carpe diem.
3. Има вдъхновение навсякъде. Всяко нещо може да се превърне в източник на мотивация и винаги можеш да намериш причина да станеш, да се усмихнеш и да продължиш напред.
4. Не си длъжна да изпълняваш очакванията на другите. Придържай се към собствените си нужди и желания и останалото няма да има значение.

5. Можеш да се възхищаваш на чуждите качества, без да поставяш своите собствени под въпрос. Работи повече върху това да оценяваш положителните качества у другите хора и да ги използваш като източник на вдъхновение, а не на съмнение и комплекси.
6. Хората винаги ще говорят, ще зяпат, ще се интересуват, ще клюкарят, ще разбират погрешно, ще обиждат и ще правят голямата работа от глупости - и това няма никакво значение.
7. Мислите определят реалността ти. Затова е важно да продължиш да се стараеш да мислиш позитивно и да се съсредоточаваш върху по-светлата страна на нещата.

8. Не се отказвай да преследваш мечтите си, когато знаеш, че истински желаеш това, към което се стремиш.
9. Няма плюс без минус. Не можеш да елиминираш отрицателните неща от живота си, но не е и нужно. Старай се да ги приемаш и оценяваш - колкото по-малко се съпротивляваш, толкова по-бързо ще преминат. Пък дори и те си имат плюсова страна - винаги оставят полезни уроци след себе си.
10. Имаш изключителни възможности и потенциал да промениш живота си във всеки един аспект, стига само да поискаш и да се постараеш.
11. Имаш право да се променяш постоянно - дори не си длъжна да си същия човек, който си била преди 15 минути. Позволи си да се променяш и развиваш; да научаваш нови неща. И никога не спирай да растеш.

12. Слушай сърцето си и интуицията си. Те никога няма да те излъжат и ще ти помогнат да изградиш щастието си.
13. Няма нужда да се плашиш от новите хора - те са потенциални нови приятели, с които можеш да си говориш за всичко и от които можеш да получиш толкова много неща.
14. Може все още да не си стигнала там, където искаш, но това е само мотивация да продължаваш напред.
15. Винаги отделяй време за нещата, които обичаш да правиш.
16. Имаш правото и нуждата да се обичаш и да се грижиш за себе си всеки ден. Ти си достатъчна. Винаги си достатъчна. Не забравяй това.



Пожелавам на себе си и на вас една прекрасна и изпълнена с уроци и щастливи мигове 2017. Продължавайте да растете, да се вдъхновявате, да се усмихвате, да творите и да изграждате щастието си. Бъдете упорити и всеотдайни, преследвайте мечтите и целите си и не забравяйте, че дори в края на най-мрачния тунел има светлина, към която да се стремите. 😊

събота, 3 декември 2016 г.

slightly blue christmas

source

увивам сърцето си в коледни лампички,
душата - в гирлянди сребристи и сини,
окичвам се с панделки, топки, звънчета
и топля се вътрешно - вече е зима:
наместо кръвта ми ме топлят отвътре
горещ шоколад, разтопени звезди,
а под елхата в сърцето ми снежно
събирам наивни по детски мечти.
светя цялата днес,
но нали е декември,
а декември е коледа,
щастие... мраз.
и украсите в мене,
цветни, изпълващи
с радост
са затрупани
отново от сняг.
студен, леден сняг -
той обгръща ме цяла,
няма място, в което го няма студът.
сърце, душа, кажете ми -
какво да направя?
зимата тук също значела смърт.
"мили дядо коледа, не искам -
пише моето сърце от страх, -
нищо, нищо. само пламъче,
за да мога пак да светя аз.
едничко пламъче ми трябва,
а със него
ще си отидат всички ледове."
то казва, и във този миг усещам
натрупаните в мене снегове,
изгарящи, изпепеляващо горещи,
прогарят дупка, пълна със любов.
отново свети бляскаво сърцето ми,
отново чувам звън, едничък зов
и виждам светлинките-сърчица,
които знам, че мога да достигна.
и сякаш пак е лято,
пак съм аз.
оглеждам се - ала навън е зима.
студено е.
а аз горя.
горя и чакам утре - 
да съм снежна,
да е студено, зимно,
но в леда
да търся още
моята надежда.


сряда, 16 ноември 2016 г.

ноември

source

01:07
отново чакам да изгрее слънцето,
а с всеки ден то идва все по-късно
и питам се - дали и него също
не го налягат студът и тъгата,
когато ни гледа отгоре -
забързани, мъртви, отчаяни.
по ноемврийски бездушни,
отишли си мнимо с листата,
отдавна изсъхнали вече,
пометени встрани от тротоара,
за да не пречат на нас,
призраците,
чийто живот са поддържали
цяла година.
(какво ли мислят те
за смисъла на собствения си живот?)
като хората
есента е красива
само в началото,
докато не осъзнаеш за
поредна година,
че тя е просто разноцветна смърт,
която ще си тръгне,
след като е разрушила всичко,
оставяйки една безкрайна дупка,
запълнена единствено от голи клони
и все по-избледнели спомени.
ноември е.
и става още по-студено.
дори и слънцето в небето
се отказва да ни топли.
пак умираме.
"е... сбогом, свят.
сърцето ми заспива зимен сън,
умът ми отлетял е пак на юг.
мечтите ми са вече сухи, гнили,
пометени във ъгълчето на душата ми,
за да не пречат, докато отново бързам
към всепоглъщащата зима.
сбогом, свят,
ще се видим напролет,
когато отново
всичко ще бъде наред",
си казваме
и това изречение
остава завинаги в бъдеще време.
какво пък...
пак ще чакам да изгрее слънцето,
а дотогава ще си мисля как
насред това глобално застудяване
по-скоро се нуждая да го видя
във нечии кехлибарени очи.


сряда, 19 октомври 2016 г.

your middle-of-the-week inspiration

Здравей. :)
Как се чувстваш днес? Как мина денят ти? Много ли беше натоварен или пък всичко мина добре и спокойно? Какво стана с онова нещо, за което се притесняваше? Обзалагам се, че е минало чудесно въпреки всичко. Но отдели ли малко време и за себе си, за нещата, които обичаш да правиш, и които те карат да се чувстваш по-спокоен? Успя ли да закусиш, или не ти остана време? И яде ли достатъчно изобщо? Видя ли се с любимите си хора? Каза ли им, че ги обичаш? Успя ли да поговориш с някого за онова нещо, което те тревожеше снощи, или пък за това, което тази сутрин те вдъхнови и те накара да излезеш от къщи с усмивка? Гледа ли залеза? Радваше ли се на шарените листа по земята, докато вървеше по улицата? А усмихна ли се на някой непознат? Засмя ли се поне веднъж? Обърна ли внимание на нещо, което друг път си подминавал? Зарадва ли се на нещо малко и наглед незначително? Вдъхнови ли те нещо или някой? А ти вдъхнови ли някого? Направи ли нечий ден малко по-красив? Направи ли своя ден красив? Живя ли днес?
Кажи ми.

Ще ти кажа и аз.
Денят ми беше дълъг, но всичко мина добре. В часа по биология гледах птиците през прозореца и им се радвах, че винаги летят заедно. Е, разбира се, все ще се намери по някоя и друга птичка, която да лети малко по-назад от останалите. Мислех си как ако бях птица и си имах свое ято, аз щях да съм тази разсеяна птичка отзад. Най-вероятно в крайна сметка щях да изгубя ятото и да се наложи да се оправям сама... което не би било изненадващо за никого, тъй като аз съм си постоянно отнесена и дезориентирана, и се разсейвам много лесно при най-малкото интересно нещо, което да привлече вниманието ми... докъде бях стигнала? А, да. Също много харесвам, когато слънцето залязва и се отразява в прозорците на блоковете отсреща, и се получават няколко мънички слънца. Още по-хубаво е когато малките слънца от близките прозорци се съберат и се получи едно малко по-голямо слънце. Красиво е. А пък днес и небето след залез беше лилаво. Макар че на мен ми харесва още повече, когато придобива онзи оранжево-лилав оттенък... и все пак, много хубав ден беше.
Надявам се и твоят да е бил красив и пълен с усмивки и птици, и малки слънца, и разговори с приятели, и мънички красиви неща, и вдъхновение. Ако пък се е случило нещо лошо или пък нещо не е минало така, както ти се е искало - няма проблем. И утре е ден. Четвъртък при това. Четвъртъците са особено хубави. Ще успееш да направиш това, което искаш. Ще изкараш хубава оценка на контролното, за което толкова много учи, ще се справиш и на онова изпитване, при мисълта за което те побиват тръпки. Ще говориш с онзи човек, който те кара да се усмихваш, но с когото се притесняваш да си кажеш повече от 2 думи. Ще споделиш с някого нещото, което те гризе отвътре и напира да излезе, но досега не си му давал възможността. Ще се справиш. С каквото и да е. Ти можеш и аз съм сигурна в това.

А сега лека нощ и до утре. И един съвет - събуди се с усмивка. Грижи се за себе си и върви по-бавно. Не гледай в земята. Вдигни глава, обърни се към света и се огледай наоколо. Това е животът ти.

събота, 8 октомври 2016 г.

the autumn book tag


От доста време не съм правила публикация на тема книги, което вероятно се дължи на факта, че напоследък просто не ми се чете. Затова реших, че сега е точното време за един доста интересен и тематичен таг - благодаря на Криси за възможността да го направя. :)

1. Кое е любимото ти нещо в есента?
Преходът. Промяната. Цветовете. Възможността да започнеш отначало. Вятърът. Дъждовните вечери, които стават все по-студени и по-студени. Есенните листа. Горещият шоколад. Дългите разходки с приятели, по време на които започваш да се чудиш защо никой още не е измислил шапка за нос. Чувството да се прибереш на топло вкъщи след дълъг ден. Цветовете на небето, особено онова лилаво-оранжево точно след залез. Всеки ден да минавам покрай дървото на ъгъла с жълтите листа, което никога не изглежда по един и същ начин. Отново вятърът и дъждът. И преходът.

2. Коя книга ти напомня за училищните дни?
Може би книгите от "Пърси Джаксън и боговете на Олимп" и "Героите на Олимп", защото ги четох точно през октомври преди около 3 години. Тогава през целия ден в училище си мислех за момента, когато ще се прибера вкъщи и ще си дочета съответната книга от поредицата. Освен това новите книги от "Героите на Олимп" излизаха по това време на годината. Така че да, точно тогава си бях обсебена.

3. Коя книга ти напомня на есента?
Есента е най-поетичният сезон, така че тук ще кажа всякаква поезия. И "Часът на чудовището" за някоя студена дъждовна нощ. И всичко на Маркъс Зюсак, защото писането му е поне толкова красиво, колкото нещата, споменати в 1.

4. Коя корица ти напомня за есента?
"Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли, както и "Възпламеняване" на Сюзан Колинс. Дали заради есенните цветове на корицата, или пък защото си спомням как я препрочитах в двора на училището седмица преди да излезе филмовата й адаптация, докато около мен беше пълно с листа и миришеше на есен... не знам. Но все още е една от любимите ми книги и към края на ноември винаги се сещам за нея.

5. Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?
Тук ще съм скучна и ще кажа, че изобщо не харесвам ужаси. Със сигурност някъде там има някоя история на ужасите, която ще ми бъде изключително интересна (макар че след това в продължение на месеци няма да мога да си я избия от главата), но хорърът просто никога не е бил моята чаша горещ шоколад.

6. Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?
Не съм и от най-големите фенове на Хелоуин, затова и тук ще повторя отговора на предишния въпрос. Никога не съм проявявала кой знае какъв интерес към страшните филми (особено след периода на страшните истории в началното училище.) Затова и единственият филм с подобна тематика, за който мога да се сетя, че съм гледала, е Хелоуинтаун, хах.

7. Кое предстоящо издание на книга през есента очакваш?
Не съм особено запозната с предстоящите заглавия, но на няколко места прочетох, че се очаква тази есен да излезе продължението на "Гневът и зората". Не знам дали това е вярно, но много се надявам да е така, тъй като от доста време не съм чела YA и явно ми трябва продължение на някоя книга, за да се изкарам от reading slump-а. Иначе наскоро излезе "Няма да получите омразата ми" на Антоан Лейри, която ми изглежда изключително интересна и обмислям да я прочета в скоро време. (Въпреки че нямам голямо желание да си купувам книги в момента.)

8. Коя филмова премиера очаквате през есента?
О, доста са. Най-много се вълнувам за "Часът на чудовището", защото... ами Патрик Нес (!!!). Вече нямам търпение да го гледам - знам, че ще е много, много хубав. И че ще плача. Доста. Освен това съм много ентусиазирана за "Фантастични животни и къде да ги намерим", защото... ами Еди Редмейн и Дж. К. Роулинг. "Доктор Стрейндж" също (не само заради Бенедикт Къмбърбач.) Hype-ът покрай излизането на "Домът на мис Перигрин за чудати деца" също беше доста голям, макар че аз като човек, който не е чел книгата, не се вълнувах особено много. Въпреки това го гледах и останах доста доволна (не само заради Ейса Бътърфийлд.) И като стана дума за Ейса, чакам и "The Space Between Us", въпреки че неговата премиера е на 16.12, т.е. зимата. И все пак имам големи очаквания за филмите през есента и нямам търпение да ги гледам.

9. Кои три книги планираш да прочетеш тази есен?
"Вино от глухарчета" (знам, знам, в много подходящо време я чета), "Човекът в търсене на смисъл" и "Нощният цирк". Може би и "Няма да получите омразата ми", ако искам да си я купя. Но вероятно това няма да се случи, така че ще гледам просто да чета нещо. Пък поне за момента и това ми стига.


Source: Pinterest

понеделник, 3 октомври 2016 г.

favourite mean girls quotes

Basically every Karen quote.




And the Damian ones.




Then the relatable ones.




And the remarkable ones.







And, of course, the serious ones.





Happy Mean Girls Day.



Source: Tumblr

четвъртък, 29 септември 2016 г.

why i started blogging (or a mainstream way to celebrate my first blogiversary)


Честно казано изобщо не мога да повярвам, че пиша този пост. И преди съм споменавала, че това е третият (или може би четвъртият?) ми опит да поддържам блог, като предишните такива се провалиха с гръм и трясък, след като само след няколко месеца вече ми омръзваше и се отказвах. Затова макар и от по-различна гледна точка поддържането на подобно място в интернет в продължение на една година да не е кой знае какво постижение, в моите очи наистина си е голяма работа. По този повод реших да напиша този кратък (и може би леко несвързан) пост, за да ви споделя защо все пак създадох това място и какво значи то за мен.

Идеята като цяло (става дума за третия или четвъртия? път) започна от нещо, наречено The Semicolon Project. Това е движение, чието лого - точката и запетаята, символизира стремежа да продължиш, когато си на ръба да се откажеш. Точка и запетая се поставят, когато авторът е имал възможността да завърши изречението, което е започнал, но вместо това е избрал да го продължи. Затова проектът е посветен на хора, страдащи от депресия и други ментални заболявания, като идеята му е да вдъхне надежда и желание за живот на хора, които са изгубили вярата в себе си и в щастието, което заслужават. Все още смятам тази идея за изключително важна и необходима, защото много хора някъде там имат нужда точно от това - леко подтикване, малко надежда и съпричастен човек, с когото да поговорят. Всеки заслужава това, но е много важно и сами да се борим за него. Аз лично направих първата крачка към промяната преди година, тъй като тогава ми беше доста трудно да приема и да преживея някои неща и в един момент просто нямах идея какво да направя, за да се почувствам поне малко по-добре. Може би това е и причината да избера точно това име за блога, който създадох по същото време - това място всъщност беше моята точка и запетая и едно от нещата, които ми даваха надежда и смисъл да продължа напред.

Мога да кажа, че през изминалата година се промених значително и, доколкото мога сама да преценя, към по-добро. През последните месеци започнах да пиша за доста по-позитивни неща и като цяло интересите ми в много отношения се промениха. Радвам се, че благодарение на блога имам възможност да проследя тази промяна у себе си, тъй като наистина се гордея, че успях да я постигна (макар и още да не съм стигнала там, където ми се иска.) Това място също така ми помогна да се запозная с много нови хора с подобни на моите интереси, да намеря нови приятели, книги, филми, сериали и изобщо всичко, от което бих могла да се интересувам. Много се зарадвах, когато разбрах, че има и други хора, които са избрали да се занимават с поддържането на собствено местенце в мрежата, където да споделят идеите, мислите и преживяванията си. Смятам, че това е нещо много ценно, и затова приемам блога си като приятел, с когото мога да споделя всичко (колкото и клиширано да звучи.) Харесва ми да знам, че някъде там, макар и виртуално, си имам мое собствено място, където мога да публикувам нещата, които пиша, снимки от интересни места, които съм посетила; мнението си за дадена книга или филм; да споделя любимите си песни; цитати, които ме вдъхновяват, или просто идеи и предложения, които смятам, че могат да бъдат полезни на мен и на хората около мен. А още по-хубаво е да знам, че някой все пак отделя от времето си да чете всички тези неща. Помня първите няколко пъти, когато видях, че някой е споделил моя публикация или пък е оставил коментар. Имало е случаи, когато съм изпадала в някакви състояния на еуфория заради някой положителен feedback. В общи линии да знам, че нещо, което съм оставила тук, на това място, има значение за някого другиго, е едно от най-най-хубавите неща, за които мога да се сетя в момента. Така че искам да благодаря на всеки, който някога е попадал тук и е отделил 2-3 минутки, за да обърне внимание на нещо, което е важно за мен - надявам се да съм успяла да ви усмихна поне веднъж, защото вие ме усмихвате всеки ден. :)

понеделник, 12 септември 2016 г.

да бъдеш позитивен не е най-трудното нещо на света

Старая се да съм полезна. Чувствам се поласкана, когато някой приятел или познат реши да ми се довери, като ми сподели свой проблем и ме помоли за съвет. Но ако предложа например питащият да промени нагласата си по отношение да проблема и да се опита да гледа голямата картинка в малко по-позитивна светлина, отговорът от другата страна е отчаяно-подигравателна усмивка, придружена с израза "Лесно е да се каже."
Да, знам, че е лесно да се каже. Трудно е да промениш убеждения, които са се вкоренили в теб след като дълго време са ти били повтаряни от околните, както и от самия теб. И аз, ако бях попаднала на подобен пост преди година, щях да си кажа, че при мен позитивното мислене няма да свърши работа и не си струва дори да се опитвам. Но ето ме сега, пиша тази статия, посветена на неща, в които допреди няколко месеца не вярвах. И, за да съм честна, промяната на нагласата ми е най-хубавото нещо, което съм правила за себе си. Затова не смятам, че да се опитваш всеки ден малко по малко да промениш отношението си към себе си и външния свят трябва да се приема за непостижимо. Някои хора казват: "А, не, аз съм си така от много време. Добре съм си така. Това заслужавам." С което не постигат нищо освен още повече да се отдалечат от възможността за един по-добър живот, която позитивното мислене предлага. Това, че си в такова състояние от седмици, месеци, години... не означава, че е твърде късно да се промениш, защото ти все още си тук и, колкото и странно да звучи за някои, все още имаш контрол над собствените си живот и начин на мислене. Освен това, приемайки сегашното си положение с думите "Добре съм си така", ти избираш да останеш на същото място, на което се намираш в момента, защото отказваш да погледнеш възможността за нещо повече, нещо по-добро от това. Защото убеждаваш себе си, че заслужаваш да се чувстваш зле. И съответно това е твоята истина.

Поради тази причина позитивното мислене не е особено сложно като идея - просто трябва да промениш своята истина така, че да погледнеш по друг начин на живота, да си по-сигурен във възможностите си, да се обичаш и приемаш такъв, какъвто си. Разбирам обаче, че изпълнението на тази идея далеч не е толкова лесно, както и че всеки човек се намира в различна фаза от живота си и съответно никой не може да бъде обвиняван от някого другиго, че се чувства зле или страда, тъй като никой не знае какво се случва в личния свят на останалите. Това обаче не значи, че трябва да се оправдаваме с тези неща просто защото отказваме да променим нагласата си. Ние сме отговорни за това как приемаме нещата, които ни се случват. Затова трябва да опитаме да се преместим на някое от по-слънчевите места в автобуса на живота и да погледаме за малко през прозореца, където може би пред нас ще се отвори някоя невероятно красива гледка. И - кой знае, може пък и да ни хареса.
А в случай, че все още си мислите "Лесно е да се каже", тук оставям няколко идеи за по-позитивно мислене, които лично на мен ми помогнаха да се променя към (надявам се) по-добро.
1. Обръщайте внимание на мислите си. Те създават вашето утре, затова не си мислете за неща, които не искате да присъстват в реалността ви. Не забравяйте, че негативната енергия привлича негативна енергия - както и обратното. И, наистина, колкото и странно да ви звучи в момента - ако мислите позитивно, външният свят ще ви отвърне със същото и животът ви ще бъде много по-добър. Всеки път, когато се усетите, че си мислите за нещо негативно, веднага заменете мисълта с позитивна. Може дори да си "събирате" оптимизъм за такива случаи - потърсете позитивни мисли в интернет и си направете папка в телефона с вдъхновяващи картинки и цитати, или пък си ги записвайте в тефтерче и ги поглеждайте, когато започнете да мислите негативно.
2. Направете средата, в която се намирате най-често, малко по-позитивна. Добра идея е да си залепите позитивни мисли на видими места в стаята така, че те да са първото нещо, което виждате сутрин. За целта продават много хубави надписи и art print-ове в Jumbo, но има и стотици diy идеи за по-вдъхновяваща обстановка. (През последната година непрекъснато добавям подобни неща в стаята си; за част от тях съм говорила в този пост.)
3. Говорете на себе си. Още по-добре е ако го правите с помощта на огледало. Колкото и странно да звучи, това може наистина да ви помогне да приемете и заобичате себе си. Казвайте си положителни неща, повтаряйте си, че сте способни на всичко, че се справяте отлично и че заслужавате най-доброто. По този начин най-добре утвърждавате тези убеждения и, дори и в началото да не вярвате напълно в тях, с времето ще се убедите в тяхната истинност. Вярвайте в себе си, вярвайте на себе си, концентрирайте се върху всичко прекрасно във вас, вместо да виждате само недостатъците си. Започнете да се обичате.
4. Визуализирайте нещата, които искате да ви се случат. Мислете си за ситуации, в които бихте се чувствали щастливи. Позволете си наистина да се чувствате така, дори и щастието ви да е безпричинно. Може би ще се опитате да отхвърлите такива мисли, но се постарайте да ги задържите, защото само така наистина ще повярвате в тях. Освен това установете към какво бихте искали да се стремите в близкото бъдеще и се старайте да постигате малки, но важни цели. По този начин ще се вълнувате за това, което ви предстои да направите, и ще бъдете доволни от себе си.
5. Общувайте с позитивни хора, които да ви заразяват с добро настроение. Избягвайте хора, които ви карат да се чувствате зле, натоварват ви психически и ви спират да преследвате това, за което мечтаете. Бъдете с хора, които ви подкрепят и с които наистина се чувствате добре. Винаги е важно каква енергия ни носят хората, с които общуваме - затова е и много нездравословно да поддържаме токсични взаимоотношения. Целта на връзките би трябвало да бъде личностно развитие и обогатяване, а не обратното. Бъдете приоритет в живота си и не позволявайте на някого другиго да ви отчайва и да ви отклонява от пътя, по който сте решили да поемете.
6. Правете неща, които ви харесват и ви доставят удоволствие. Не се насилвайте да се занимавате с неприятни дейности, защото по този начин ще внесете още повече стрес и негативни емоции в живота си. Давайте си почивка, когато е нужно - здравето ви, било то физическо или психическо, винаги е на първо място. Изразявайте себе си, бъдете креативни, усмихвайте се по-често. Може да медитирате или да слушате/четете мотивационни речи, видеа, постове, etc... Освен това избягвайте музика, книги и филми, които ви карат да се чувствате зле и да мислите негативно. Стремете се да бъдете и физически активни - колкото и банално да звучи, помага наистина много, а дори не е нужно да се занимавате с нещо кой знае колко натоварващо. (Аз например много харесвам йога и пилатес.) Вслушвайте се в себе си и изпълнявайте вътрешните си желания и потребности. Вие го заслужавате, а освен това по този начин ще бъдете по-спокойни и уверени.
7. Когато ви се случи нещо лошо, си дайте няколко минути, за да се успокоите и да го приемете. Не прибързвайте с гнева. Първо се успокойте и си повтаряйте, че такива случки не са фатални и животоопределящи - досега сте превъзмогнали всяка трудна ситуация в живота ви, колкото и непреодолима да е изглеждала тя на момента. Всичко минава, това ще мине също. Просто трябва да продължавате в същия дух и да не се оставяте отново на негативното мислене. Не се съсредоточавайте върху негативните неща, които ще ви донесе въпросната ситуация. Вместо това помислете за ползите, които можете да си извлечете от нея. Дори в края на най-дългия и мрачен тунел пак има светлина, към която да се стремим.


source of the pictures: pinterest

петък, 9 септември 2016 г.

allthebrightplaces: лято в снимки #2

Дряново & Дряновският манастир











Златни пясъци


френска любов

и немска бира













черно и бяло



гледката от виенското колело



Варна



Още Златни пясъци


от морето с любов

летиим

и после летим още




от морето с още повече любов