вторник, 30 май 2017 г.

молекулярно сътворение

атомно цвете, някъде из париж
1. ден

разтварям прашеца
на жълтото щастие
в твоята чаша с вода
която вечно е наполовина празна
там има едно дребно слънце
с размера на тичинка
около което се завърта
нашата обща вселена
щом материите на двата ни хаоса
се събират и правят небе
втечняваме се
когато молекулите ни
се сблъскат една с друга
а ние се питаме
дали и преди са се срещали
в общото тяло на нечии предишни сърца
които във хаоса на тази вселена
може би
са се обичали

2. ден

ето тук
на върха на показалеца ми
една от моите полудели молекули
се целува
със една от твоите
слънцето блести изгарящо
и в хаоса на своите
зигзагообразни движения
частиците ни рисуват сложни съзвездия
по нашето черно небе
а ние ги кръщаваме
на микроскопични мигове
от сътворението на света ни
защото паметта е къса
а вселените
са почти завинаги

3. ден

така с докосвания
ще градим планети
ще държим меркурий в преплетените си ръце
за да сме най-близо до слънцето
ще създадем гигант от газообразната си любов
и ще го кръстим
бога на света
ще прокарваме заедно пръсти
по пръстените на сатурн
които символично си разменяме
ще разливаме топлото мляко
на своята наивна нежност
по периферията на устните си
и ще ги наричаме галактики
ще прегръщаме хаоса
и никой няма да ни казва
че не сме се създали както трябва
защото никой
не обвинява бог

4. ден

но знаеш как
вселената се разширява
накрая може би ще се окаже
че любовта която мислехме за вечна
е твърде тясна за безкрая й
тогава нежността
ще се превърне във желязо
слънцето ще спре да свети
и с отдръпването на топлинната ни спойка
течността ще се втвърди
тогава хаосът полудели молекули
ще се подреди във мрежа мигове
които вечно ще ни викат от небето
изстрадани
недоживени

5. ден

сега само трептим една до друга
с тихата вибрация на това
което никога няма да бъдем повече
вселените ни вече не се смесват
защото взривовете на градивните им частици
не създават повече звезди
само безкрайни пространства от нищо
пресъхналата чаша на онзи
изгубил вяра в брауновото движение
на своята безкрайна промяна
вселена без слънце
и няколко дни без живот
преди отново да бъдем създадени
загинало цвете
чийто прашец
е отишъл на вятъра

6. ден

сега дори очите ти
са черни дупки

събота, 27 май 2017 г.

рождения

в началото бе взривът

с първичните размери на зигота
създал безславно своята вселена
на кръстопътя между две сърца

родил си се
от сблъсъка на две звезди
в последния си бляскав миг оставили
една безкрайно мъничка планета
пулсираща във твоите гърди

от земните недра наред със времето
излязъл си
ти, всемогъщ титан
с душа широка колкото небето
и с облаци течащи между жилите

роден си от яйце което плува
в първичния океан
разделя се
на суша и небе
зародиш
който е принесен в жертва
за да сътвори и двата полюса
на твоя прост
човешки тленен мозък

дали не си отроче на ума
на някой бог далечен и незнаен
или от пяната на морските вълни
дошъл си девствен и пречистен
единствен плод
на мъдростта и красотата?

роден от костите
кръвта
плътта
останали от тялото на великана
пред който твоята вселена се превръща
във мравка търсеща звездите
които тя нарича свои родители

от пръст и кал и глина
изправил си се - жив мъртвец
или си бил създаден от реброто
на собствено подобие божествено

или си най-първичен резултат
от разделение на еукариотна клетка -
микроскопичната проекция на сърцето ти
в която още се побираш цял

вегетативно ли си се развил
от нечий лист и нечие стебло?
или са те създали насекомите
и вятърът
с прашеца светещ в теб
с цвета на твоето случайно раждане?

или си се излюпил от хайвера
във неизвестните океански дълбини
където рибите са те оставили
да се удавиш в своето море
от болката която причиняваш
на целия от теб създаден свят

или пък цялото творение на битието ти
събира се в единствено яйце
най-накрая стигнало до сушата
побира ли се твоето сърце
в жълтъка
някога принесен в жертва
за да даде живота си на теб
а ти кокошката ли си
или яйцето
във счупения цикъл на света
намерил топлината си в гнездото
от което сам се е създал?

но все пак може би си просто
случайно сливане на две души
потърсил си подслон в една утроба
даряваща желание за живот
и си дошъл с неистовия плач
на осъзнаването че си твърде кратък
но ето те
ти, малък бог
въздигнал се от розовия лотус
от пламъка като възкръснал феникс
събрал световните рождения в сърцето си
побрал се във микроскопична клетка
вселенски сблъсък на звезди
опрашване
разчупено яйце което още
разделя ни -
небето от земята
и разбира се
живота от смъртта

както и да се явим на този свят
ще достигнем до една и съща точка -
бездънния тартар на нашите
потънали в рождения души

в началото бе взривът

неделя, 7 май 2017 г.

мелисофобия

страхът от загубата ти
е като безпричинния ми страх от жилене
приема формата на
плашеща пчела
която ме пробожда във сърцето
със погледа на своите пет очи
и с безпощадното си жило
ме съсипва
като момченцето от онзи филм
което в търсене на някакъв си пръстен
остана просто алергична жертва
на цял безмилостен
ядосан
кошер страх

хроничната непоносимост към пчели
(както и хора склонни към ужилване)
остава вечно без диагностика
засяда
като безкрайна буца в гърлото ми -
ужас
от алергичната реакция на твоята
горчива
неизбежна липса в...

ох!
внимавай, моля...
не, почакай всъщност
приключи ли?
дори не ме боли
това ли беше смъртоносната отрова
от плашещото жило на страха?
докосна ме с иглата си
и падна
безжизнен във краката ми
сломен
прокара тънките си като лист крила
през кожата ми
напусна своя кошер във душата ми

история на загубата:
леко
ужилване а после -
мъртъв страх
по-жален от безвредно насекомо
свободно най-накрая от отровата
течаща в медения смисъл на живота

сърцето ми се къпе в мед сега
оказа се
че не е алергично

понеделник, 17 април 2017 г.

вишну

и като онзи индуистки бог
който сънува цялата вселена
и в чиито затворени очи
със теб сме просто
ходещи илюзии
търсещи смъртта
във любовта си
за да вкусят
от реалността

така
единствено във твоя ум
аз съм объркана
несъществуваща вселена
така и ти поддържаш равновесието
в обречения ми на корабокрушение свят
добавяш щипката любов
в смъртта
на илюзорния живот
и ме ровичкаш
докато не стигнеш до душата ми

а аз наричам те
богиня

строя безспирно храмове
в галактиките
разпръснати в протоните на атомите ми
издигам хиляди олтари по звездите
на всяка гънка в моя мозък
и посвещавам всичките си клетки
на твоето свещено име
дълбая го
в метеоритите
като във восък
който после
се разтапя по ръцете ми
и ме изгаря
докато не се разпадна пак
на междузвезден прах
разтворен във вода
докато с него нарисувам твоя образ
и го поставя в рамка -
пръстените на сатурн -
за да го окача завинаги
в сърцето си

но може би все пак съм само сън
във твоя толкова божествен ум
и може би познаваш слънцето ми
единствено когато спиш
и може би вселената ми цяла
няма да стигне
за да освети
така бленувания междузвезден път
по който да достигнеш
до реалността

но може би и затова
ти ме обичаш

сряда, 5 април 2017 г.

вкусови рецептори

1.
любовта в началото
е сладка
първо гали леко връхчето
на пресушения ти от копнеж език
потърква се във него
като шоколад
за който малкото дете във теб мечтае
разтича се по цялото ти тяло
като захарен сироп върху сладкиш
или пък мед върху безвкусна палачинка
дълго нежно и размекващо
толкова
че не усещаш как
развиваш бавно захарна зависимост

2.
после любовта внимателно
се разделя по страните
на езика ти -
там се храни със сълзите
на страха от цикъла
на пристрастяване и загуба
сега се чудиш как така
от сладък шоколад в устата ти
остана тъжният солен привкус
на сълзите
поднесени с лимонов сок
от плодове които новият живот ти дава
очаквайки според клишетата
все пак да си направиш лимонада

но ти не можеш
нямаш захар
нито пък сироп
изпусна цялата солница в себе си

3.
и въпреки това ти позволяваш
на вече пресолената любов
да стигне края на езика ти
надяваш се
че там с последни сили
ще намериш някой скрит рецептор
който да открие сладкото

но не...

горчивината вече се залепя
по небцето ти
изпълва цялата ти устна кухина
със смесица
от вкус на ряпа
грейпфрут
и кафе без мляко
което никак не е по вкуса ти

изглежда шоколадът
се оказа черен

но ти все пак преглъщаш
със измъчена усмивка
усещаш всички вкусове на любовта
във тялото си
болезнената й горчивина
е като вино
с което да успокоиш сълзите си

дори да не направиш лимонада
или да страдаш от киселини
дори соленото море противоречия
да те оставя вечно на повърхността
дори лимоновият сок върху небцето ти
да те изстисква до последна капка

ти пак ще искаш още
още
още
сладко

петък, 31 март 2017 г.

ukiyo

светът безгрижно плава
по повърхността на мозъчната ми кора
разлива се по кръвоносните ми съдове
и наводнява всеки нерв
и всяка клетка
в сухото ми тяло
за да намери своята
америка във мен

изпълва ме
превръща ме във себе си
за да съм плаваща реалност
тих стремеж
към някаква далечна суша
където моите океани нямат място
светът обрича ме
да корабокруширам
да наводня и твоето сърце
със себе си
да се разсипя цяла върху тялото ти
и да достигна дълбините на душата ти
и всеки белег
всяка драскотина
които толкова стараеш се
да скриеш

за да те опростя
или опропастя
за да отплаваме отново
по небето
да превърнем облаците
в нестабилен дом
и да изливаме света си по земята
докато не станем прости и безсмислени
(ах сложен свят
обречен на изгнаничество
не се изсипвай
върху раменете ни)
ела да търсим наши светове
да изоставим скучното мореплавателство
и да откриваме реалността
по други пътища
ела
и потопи ме цяла в себе си
наводни ме в свят
изпълнен със любов
а не със страх
просмукай в мен
привършващия костен мозък
на живота

от всичко мога да ти обещая че
ще имаме попътен вятър

петък, 10 февруари 2017 г.

the procrastination tag

It's been 84 years откакто Криси ме тагна, за да направя The Procrastination Tag. Човек би помислил, че след толкова дълго отлагане на този пост поне съм измислила достатъчно причини да отлагам четенето на книги, както и задълженията си и нещата, които искам да свърша. И това е вярно... ъм, донякъде. Макар че мога просто да напиша "всичко" и това ще е равностойно на нещата, които бих могла да изброя. Но все пак... (side note: не ме бива да тагвам хора, а и не знам кой го е правил вече, така че всеки, който има желание, може да се чувства отбелязан.)

⋆ интернет
Ако не друго, поне знам със сигурност, че това е основната причина да отлагам... абсолютно всичко. Ще се започне със социалните мрежи - да вляза във фейсбук, да прочета хиляда случайни статии, които ми попаднат там, да проверя новите постове на блогърите, които следя, както и новите песни и клипчета в youtube, да прекарам редовния половин час в пинтерест/тъмблр. А когато желанието ми да приключа с някоя задача (като например да пиша домашни или да уча) падне под нулата, стигам до безсмислени киузове в бъзфийд, stalk-ване на хора в туитър и аск.фм, гугълване на всевъзможни въпроси и часове, прекарани в уикипедия след това, и т.н., и т.н... след което се чудя кога пак е станало 3 през нощта.

basically, me in a picture
⋆ училище
Това звучи много нелогично, след като вече споменах интернет, но е факт, че училището заема доста голяма част от ежедневието ми. Понякога стоя до 3 не толкова за да си правя бъзфийд куизовете, колкото за да уча за някое контролно или изпитване. Това е и една от причините да съм в читателски застой в момента, както и да не съм толкова активна тук напоследък. Все си мисля как следващият пост ще ми отнеме минимум 3 часа и самата идея някак си ме отказва от това, като взема предвид колко много други неща имам да върша... Но засега донякъде успявам да балансирам нещата, за което много се радвам (макар че чета много малко, и то стихосбирки.)

⋆ социален живот и странични занимания
Излизането с приятели също отлага както ученето, така и другите неща, с които искам да се занимавам. Но пък това ми е едно от най-приятните неща за правене, а и не го правя кой знае колко често, така че то ми е най-малко проблематично. Тук попадат също и нещата, с които се занимавам извън училище, като сбирките и акциите на БМЧК и ходенето на английски (може да отбележите, че в случая отлагам важни неща в името на други важни неща, което все пак ми носи точки. Нали?)


⋆ хобита
Тук попадат четенето на книги, гледането на филми и сериали, diy stuff, писането, блогът и всичко останало, с което обичам да се занимавам, когато имам свободно време. Заради тези неща най-вече отлагам сън, но много често и учене. Имало е случаи, когато съм седяла по цели дни и нощи, за да завърша книга или за да гледам сериал (e.g. сезон на oitnb/htgawm за два дни; стоене до 4 часа заради "Вината в нашите звезди" или "Не пускай ножа", etc.) Нещата, които обичам да правя, са изключително важни за мен, и много често съм готова да зарежа всичките си задължения заради тях... поне за малко, де. Докато съвестта не започне да ме гризе.

⋆ за финал ще споделя склонността на Криси към безцелно седене и мислене за живота. При мен обаче се случва, когато много време съм правила едно и също нещо и имам нужда от малко почивка (имам навика и да заспивам в такова положение, но това си е друга история.) Също така съм супер неорганизирана и много често се мотая излишно. Така че ако някога се уговорим да се видим, чувствайте се свободни да дойдете с 10 минути по-късно, аз сигурно още няма да съм там... но времето е илюзия, нали знаете.

И така, мисля, че това са основните неща, заради които отлагам не само четенето на книги, но и всичко останало. Беше наистина интересно да изредя всички неща, с които общо взето се занимавам... но не е като да не съм знаела, че все пак съм изключително добра в отлагането на задължения. Освен това трябва да отбележа, че отлагам този пост от близо четири месеца, така че, Лин, май тук печеля. 😄